Да не ти се наложи Спешна помощ в Стара Загора...

Така започва разказа си, публикуван в социалната мрежа, Калоян Петров, баща на момченце. На когото му се е "наложило" да опре до услугите на Спешна помощ. Както впрочем и на повечето млади родители, чиито деца все някога се разболяват. Разказът на младия татко предизвика широк отзвук сред родителите и това е разбираемо. Единичният случай поражда сериозни въпроси, които касаят много хора и цялата ни здравна система. Glas.bg публикува разказа на Калоян с незначителна редакторска намеса:


Събота вечер, около 01:30 ч. синът ми, който е на годинка и половина, получи пристъп на затруднено дишане и се наложи веднага да го заведа в Спешното на УМБАЛ “Проф д-р Ст. Киркович”. Там естествено няма работеща регистратура, но по-лошото е, че няма никой, който да те приеме или обърне внимание.

В продължение на 10 мин. стояхме в студения коридор, докато не видяхме лежерно придвижващ се лекар/сестра или и аз не знам какъв, към когото се обърнах с молба да ни прегледат. Това се случи след още минути, в които детето вдигаше температура и видимо се тресеше, а и трудно поемаше въздух. 

Когато все пак влезнахме за преглед, на съседното легло един човек береше душа, а лекар се караше на близките му за състоянието, в което бе изпаднал. Нас започна да ни преглежда лекар/сестра или и аз не знам какъв, никой в това учреждение не носи бадж или табелка, за да знаеш все пак кой е той и на каква длъжност, нито пък някой ти се представя, все пак ти отиваш при тях, вероятно сме длъжни да ги познаваме. Та този, така наречен лекар, настояваше да накараме детето си на година и половина да „млъкне“, явно никога не е имал контакт с бебе в живота си.

Не знам, какво чу на слушалките, но изчака извиканата по-рано дежурна лекарка. Във всичкото това време се стараех да отблъсна всичките комари, с които беше пълно в залата, в която би следвало да получиш първа помощ, а не да се заразиш с треска. Представете си, за каква хигиена говорим в болнично заведение. Докато извиканата лекарка преглеждаше Алекс, ни пита за кортикостероидите, с които е лекуван, без това да сме го казвали и да е така, като самата тя заключи „еми счупен телефон“…

Некадърност и половина! След като го прослуша и погледна гърлото му (в почти сумрачното спешно, какво видя в гърлото само тя си знае) и без да премери температура или каквото и да е друго, заключи диагноза, която и сега не мога да повторя, защото всеки от пътите, в които я помолих да я повтори, тя го направи по начин, по който няма как чуеш.

Разбрах, че става дума за някакъв вид ларингит. Каза, че трябва да го приемат за болнично лечение и поиска документи. В мен имах само телефон и портфейл, даже съпругата ми не беше си взела нищо със себе си. Започна една кавга, къде сме тръгнали без документи.

Вече изнервен до краен предел си помислих, ами ако те гръмнат в крака, дали ще мислиш за здравната си книжка или как да се превържеш..

Тръгнах обратно към вкъщи, за да събера документи и дрехи за настаняването, в което време, съпругата ми отново е обвинявана, че е тръгнала без документи. Писна ни от отношението и очевидната липса на професионализъм у медицинските работници, както и от липсата на всякаква хигиена, което беше основната причина да взема семейството си от там и да ги заведа в Болница Тракия Парк. Още по пътя бяхме уверени от дежурен лекар, че ще ни прегледат, както и стана минути по-късно.

В спешния им кабинет ни посрещнаха с усмивки, както сестрите, така и лекарката, която бе дежурна. Още с поведението си, ни накараха да се успокоим, като по време на прегледа обясняваха всичко, което се случва с детето. За докторите в Болница Тракия Парк, детето беше „малкият им приятел“, за тези в УМБАЛ “Проф д-р Ст. Киркович” – той трябваше да „млъкне“. 

След минути малкият се успокои напълно, като дори се заигра с един от лекарите. Веднага му направиха инхалация с лекарство, което в УМБАЛ “Проф д-р Ст. Киркович” щеше да получи само при болнично лечение. Увериха ни, че детето може да пренощува у дома, написаха ни подробна рецепта и обясниха подробно състоянието му, с което ни успокоиха напълно. Получихме телефонен номер и име на лекарката, която ще ни очаква на следващият ден, за да проследи състоянието на детето и прецени, дали се налага болнично лечение. Така и стана, чакаха ни, прегледаха ни, напълно нов екип, който знаеше за състоянието на детето, който отново се държа изключително дружелюбно.

В заключение ще кажа, че има няколко извода от тази ми вечер.

1. Държавната болница е под всякаква критика, като хигиена, като база, като отношение на специалистите, което ме кара да се съмнявам сериозно и в техния професионализъм.
Не само циганите ще ги бият, а и ние ще започнем!

2. Частната болница, те се погрижиха във всяко едно отношение за нас, като спешен случай не бяхме таксувани, а и знаете ли, какво видях на една от стените в Болница Тракия Парк да виси – табела с надпис, който ще възпроизведа по спомен, но гласеше, че там ще получим освен болнично лечение на високо ниво, а и психологическа подкрепа и отношение от служителите.

3. Всичко държавно е прогнило! Виждам потенциал само в частни болници и наличие на конкурентност, която да гарантира услугата.