Бети Робънсън е една от най-бързите бели жени в света и един от хората с най-необикновена история. Защото е обявена за мъртва, но междувременно някак успява да спечели златен медал на Олимпийските игри в Берлин през 1936 година. 

Историческите събития на онези Олимпийски игри едва ли ще се повторят някога - подвигът на Джеси Оуенс, шашардисаната физиономия на Адолф Хитлер и за капак една “покойничка”, която надбягва съперниците си и грабва златото. 

Бети Робинсън е дъщеря на банкер. Семейството им живее в предградие на Чикаго, а момичето пътува с влак до училището си в Торнтън. Именно голямата желязна машина обаче променя живота на тогава 16-годишната Бети и то изцяло. 
През март 1928 г. тя е задържана след часовете и едва не изпуска заминаващия влак. За да го хване спринтира до гарата, а след това и до вагоните на композицията. 

От последния вагон на изящния й спринт се наслаждава учителят по природни науки Чарлс Прайс - бивш бегач, който води и тренировки по лека атлетика.
Той бил убеден, че Бети няма шанс да настигне влака. Тя обаче не само се качва в последния вагон, но и се оказва точно до Прайс.

Така я канят на първата и тренировка. Преподавателят искал да прецени дали Бети наистина е талантлива. Хронометърът откачил. Прайс също. Лекоатлетът бързо осъзнал, че е намерил един нешлифован диамант. 

Само след три месеца Бети участва в квалификациите за олимпийските игри в Антверпен през 1928 г. Именно тогава, за първи път в историята, стартират и жени. Робинсън потегля за Белгия със статут на №2 в американския отбор.
В самата надпревара обаче единствено тя представя родината си във финала на 100 метра. Преди решителното бягане девойката се озовава с две леви обувки - налага се спешно да й донесат дясна от хотела.

Разбира се, никой не я брои за фаворит. Това щяло да бъде едва петото бягане за Бети в кариерата й дотук.  Но Бети триумфира. 

Печели бягането със световен рекорд от 12,2 секунди и грабва олимпийската титла. Обявяват я за най-бързата жена в света.

Три години по-късно, на 28 юни 1931 г., атлетката води подготовка за игрите в Лос Анджелис. За да разнообрази ежедневието си, спринтьорката се качва на двумоторен самолет, пилотиран от братовчед й. Машината обаче претърпява авария във въздуха, пада от 600 метра височина и се разбива в блато в околностите на Чикаго.

Когато изваждат Бети Робинсън от отломките, тя не дава признаци на живот - открити фрактури на крайниците, пукнат череп и още безброй тежки травми. 

Уил е приет в болница с два счупени крака. Бети е обявена за мъртва. Един от спасителите поставя тялото й в багажника на автомобила си и го откарва в старчески дом, където по съвместимост има и болница за бедни. Негов приятел в моргата обаче установява, че момичето е живо. Бети не трябва да бъде погребана, а лекувана.

Левият крак на Робинсън е буквално разглобен на части. Тя прекарва 11 седмици в болницата, след което остава на инвалидна количка. Не само оживява, но и започва да ходи. След това - да тича.

Мечтата и за Олимпийските игри в Берлин постепенно става все по-осъществима. Наред с физическата подготовка и справянето с травмите, Бети трябва да търси и спонсор за пътуването си до германската столица. Баща и е безработен, семейството връзва едва едва двата края, а Бети… Бети просто иска да тича.
 
Шампионката продава всичките си отличия. Запазва единствено златния си олимпийски медал. Назначена е като продавачка в магазин и постепенно събира необходимата сума.

Проблемът е, че Бети вече не може да застане на нисък старт. Лявото й коляно не функционира нормално, а като цяло левият й крак е с два сантиметра по-къс от десния. Но тича все така бързо. 

Затова треньорският щаб на американския отбор в крайна сметка решава да я включи в състава на щафетата на 4 по 100 метра.
 
Финалното бягане се провежда на 9 август пред препълнения Олимпийски стадион в Берлин. Участват общо шест отбора. На Бети е поверен трети пост. 
Квартетът на Германия води убедително, но Илзе Дьорфелд изпуска палката. Хелън Стивънс, която бяга последна от американките, се понася към финала пред шокирания Хитлер.

Победата била грандиозна. Лично Хитлер слязъл да поздрави американките. Той направил нацистки поздрав с вдигната ръка, но и четирите му отвърнали с най-обикновено ръкостискане. 

Това е и последното състезание за Бети Робинсън, която прекратява кариерата си на състезателка след олимпиадата. Прекарва голяма част от живота си като доброволец в обслужването на лекоатлетически състезания. Умира на 87-годишна възраст в Денвър, поразена едновременно от рак и Алцхаймер.