В самото начало на ерата на смартфоните, камерите в тези устройства нямаха автоматично фокусиране. Това не е чак толкова зле и даваше възможност на потребителите да снимат панорами или различни обектни на техния фон при висока детайлност на цялата сцена. Но с течение на времето това се оказа съвсем недостатъчно, започнаха да се появяват нови функции и се появи нов начин за подобряване качеството на снимките.

При търсене на смартфон с възможно най-добра камера, най-голямо внимание се обръща на броя мегапиксели. Но е по-важно и много по-полезно да се обърне внимание и на другите фактори, които оказват сериозно влияние на качеството на заснетия материал. Сред тях е типът на системата за автоматично фокусиране на смартфона. Към днешен ден се използват три основни типа.

Контрастно автоматично фокусиране

Това е най-разпространеният тип автофокус, който се използва в камерите на смартфоните от ниския ценови клас и понякога и в телефоните от средно ниво. Неговата работа се свежда до търсенето на оптималното фокусиране, при което цялото изображение е контрастно (понякога се следи само някаква част от сцената, избрана от потребителя). Специален процесор постоянно взема и анализира изображението от матрицата на оптичния сензор и променя фокуса на оптичната система, докато не се получи възможно най-високия контраст на кадъра.

И това е основният недостатък на контрастния метод – той е твърде бавен. Намирането на оптималната позиция на обектива изисква време, а и това трябва да стане след анализа на целия кадър. Докато обективът се премества напред-назад в търсене на най-добрия фокус, времето на оптималната снимка може да е отминало.

Този тип система за автоматично фокусиране се използва предимно в бюджетните телефони, като например Samsung Galaxy J7, Huawei Honor 6A и други.

Лазерна система за автоматично фокусиране

Много по-съвършено автоматично фокусиране, при което се определя разстоянието до обекта и по тази информация се настройва фокуса. Работата на тази система е интересна: смартфонът изпраща тънка ивица лазерна светлина, която се отразява от различните повърхности и се връща обратно и се регистрира. След това се извършват несложни изчисления – времето на отиване и връщане на лазерния лъч се умножава на скоростта на светлината във въздушна среда с определена влажност. Така се получава разстоянието до обекта, който ще бъде фотографиран, а това е достатъчно за точното фокусиране.

Всичко изглежда логично и технологично, но има и недостатък – лазерната система за автоматично фокусиране работи само на неголеми дистанции и се налага да се комбинира лазерния с контрастния автофокус.

Лазерна система за автоматично фокусиране се използва например във флагманския смартфон Huawei P20 Pro.

Фазова система за автоматично фокусиране

За реализацията на този метод се използват допълнителни сензори, които дават допълнителна информация за настройка на фокуса. Той е много по-бърз от контрастния метод, с негова помощ се осъществява следящ автофокус, но за неговата работа е необходим мощен хардуер. Фазовата система за автоматично фокусиране се използва предимно в смартфоните от high-end клас. Сред тях са Honor View 10, Huawei P10 и Sony Xperia XZ.

Фазовата система за автоматично фокусиране е много подходяща за заснемането на движещи се обекти. Но той все пак не е толкова бърз, колкото лазерния. В най-новите модели смартфони започва използването на хибридни методи за автоматично фокусиране, които могат да осигурят непрекъснато фокусиране при сложни промени в движението на обекта.

Има още една система за автоматично фокусиране, която не е така разпространена, понеже е ограничена само в рамките на смартфоните на Samsung. Това е системата Dual Pixel – съществено подобрена система за фазово автоматично фокусиране, в която вместо 5-10% от пикселите на кадъра се използват всичките 100%. Dual Pixel се използва в най-новите мобилни телефони на Samsung.