Счита се, че ключовите източници за опасни за Земята космически тела са два. Първо, това са NEOs (near Earth objects) или околоземните космически обекти, като например астероидите и кометите, които понякога се доближават до нашата планета и орбитите на които понякога се пресичат със земната. Астрономите вече откриха и класифицираха орбитите на десетки хиляди подобни обекти, но все още по-голямата част от тях забелязваме едва когато се окажат в твърде неудобна близост до Земята. Би било по-добре да засичаме тези обекти преди да да се приближат толкова близо до нас и астрономите усилено работят именно върху този проблем.

Но има и втори източник на потенциално опасни за нашата планета космически камъни, които са по-лесни за проследяване и прогнозиране. Новото научно изследване, което скоро ще бъде публикувано в от Кралската астрономическа общност на Канада, съобщава че метеорният поток Бета-тауриди може да съдържа скрити и много опасни космически тела.

Бета-тауридите са метеорен поток, който редовно дава скромен брой метеори всяка година в края на месец юни. Идеята е, че в този поток може да има скрити не само малки, а и големи космически камъни, които да се много опасни за Земята. Канадските астрономи Дейвид Кларк, Пол Уигърт и Питър Браун от Западния университет предполагат, че има връзка между метеоритния поток Бета-тауриди и гигантската експлозия от месец юни 1908 година близо до река Подкаменна Тункгуска в Сибир.

Виновни са кометите

Повечето метеоритни потоци се генерират от кометите – космически странници, съставени предимно от лед и пламък. С приближаването до Слънцето, те се нагряват, ледът започва да се топи, а зад кометата започва да расте опашка от газ и прах.

Тези малки късчета от опашката на кометата, пътешестващи по нейната орбита, образуват цяла каменна река. Ако Земята мине през нея, то някои от тези кометни късчета изгарят високо в нашата атмосфера и оставят следи, които ние наричаме падащи звезди, а учените – метеори.

Дори и по време на най-големите годишни метеорни явления, като например Персеидите през август и Джеминидите през декември, няма никакъв абсолютно никакъв шанс някой от тези късове да стигне повърхността на Земята. Тези камъчета се врязват в атмосферата на Земята със скорост от няколко десетки километра в секунда, от което те бързо се нагряват и изпаряват, като оставят зад себе си ярка следа. Дори някой от тях да е с размери на тенисна топка, те изгарят на височина десетки километри над повърхността на планетата и можем смело да се любуваме на красивите падащи звезди.

Големи камъни – големи грижи

Кларк, Уигърт и Браун предполагат, че Бета-тауридите могат да бъдат много по-коварни отколкото се предполага. Те твърдят, че в този метеорен поток може да има плътно ядро от много по-големи метеорити с диаметър от 30 до 100 метра.

Учените предполагат, че взривът до река Тункгуска от 30 юни 1908 година е предизвикан от огромен космически къс с диаметър около 45 метра, който се е врязал в нашата атмосфера над северен Сибир и се е взривил на височина приблизително 15 километра с мощност на 5 мегатонна бомба. Образувалият се въздушен взрив е създал изключително силна ударна вълна, повалила 80 милиона дървета на площ от 2150 квадратни километра.

За щастие това се е случило в отдалечено от цивилизацията място, като не е съобщена официална информация за човешките жертви. Страшно е да си представим последствията от този взрив, ако това се бе случило над някой голям мегаполис.

Виновникът е кометата Анке

Към днешен ден все повече астрономи считат, че тунгуските събития са директно свързани с кометния поток Бета-тауриди. Това съвсем не е нова концепция. Още през 1978 година словашкият астроном Любор Кресак предположи, че космическият камък, паднал над река Тунгуска, е фрагмент от прародителя на всички Бета-тауриди – кометата Анке. Кометата Анке има най-краткия орбитален период за подобно космическо тяло – едва 3,3 години, през които извърша едно пътешествие около Слънцето.

А през 1992 година Виктор Клъб, английски астрофизик и експерт по кометите предположи, че Бета-тауридите включват половин дузина големи астероиди, орбитите на които са в самия поток на кометата. Клъб и неговите колеги показаха, че диапазонът на орбитите на Бета-тауридите указват, че те всичките са били чест от една огромна комета с напречен размер минимум 150 км, която е навлязла в пределите на Слънчевата система преди около 20 000 години. А преди 10 000 години кометата окончателно се е разрушила и е оставила голям брой най-разнообразни останки.

Анке вероятно е най-голямата останала комета, образувала се от своята гигантска прародителка. Земната орбита два пъти в годината се пресича с орбитата на Анке: веднъж в края на месец юни, когато виждаме Бета-тауридите, и втория път в началото на ноември, създавайки Южните Джеминиди. Периодично, в определени години, Земята преминава през по-плътния поток от частици, а според прогнозите 2019 година ще бъде именно такава.

Би могло да се очаква, че прахът и по-големите обекти с времето ще се разпределят равномерно по орбитата на кометата. Но Анке е едно много интересно изключение. Седем нейни обиколки около Слънцето (7 х 3,3 = 23,1 години) почти точно съвпадат с двете обиколки на огромната планета Юпитер (2 х 11,8 = 23,7 години. Това явление е известно като космически резонанс. Това е и причината астрономите да считат, че част от опашката на кометата Анке е компресирана от мощната гравитация на Юпитер, която създава компактния поток на тауридите.

Има косвени доказателства на тази хипотеза. През 1975 година, когато Земята мина близко до този резонансен поток, сеизмографите, оставени от астронавтите на Аполо на Луната, фиксираха увеличен брой лунотресения, очевидно предизвикани от ударите на космическите камъни от този метеоритен поток.

И през 2015 година се оказахме близо до центъра на потока Бета-тауриди – през месец ноември можехме да видим в небето значително увеличения брой на метеорите. Поставени бяха специални чувствителни камери с висока точност, които регистрираха над 100 изключително ярки метеора, които като вълна излизат от съзвездието Телец и прекрасно се вписват в орбитата на предполагаемия резонансен слой на тауридите.

И накрая, след най-щателното изучаване на траекторията, по която се предполага, че е летял тунгуският метеорит, учените определиха, че той би могъл да идва именно от този поток.

Най-добрата възможност за 44 години

Според анализа на астрономите от Западния университет, през следващите седмици Земята ще се приближи на разстояние 9 милиона километра от центъра на предполагаемия резонансен поток на тауридите и това ще бъде най-близката среща, считано от 1975 година до наши дни. Пресмятанията показват, че това ще бъде идеалното време за изучаването на метеорния поток Бета-тауриди до началото на 2030-те години.

„Когато публикувахме нашите резултати на протеклата неотдавна конференция по планетарна отбрана във Вашингтон, към нашето изследване се прояви огромен интерес“ – каза Кларк. „Налице са убедителни метеорологични данни, потвърждаващи потока на тауридите и рисковете, които създава. Но това лято ще имаме уникална възможност да наблюдаваме и да измерваме тези обекти“.

Кларк, Уигърт и Браун съставиха компютърен модел за движението на астероидите с диаметър 100 метра по техните орбити и пресметнаха техните траектории за следващите 1000 години. Анализирайки движението и положението на всеки обект с течение на времето, канадските астрономи откриха две оптимални места и два времеви диапазона за най-добро наблюдение на тауридите. Това са периодите от 5 до 11 юли в Южното полукълбо и от 21 юли до 10 август в Северното.

Но да се видят тези космически обекти съвсем няма да е лесно. Дори и големите екземпляри на тауридите ще бъдат твърде тъмни – от нивото на 22-ра звездна величина. Това е 2,5 милиона пъти по-малко от най-слабата звезда, която може да се види с невъоръжено око. По този начин само обсерваториите с големи телескопи, които могат да правят снимки на небето с дълга експонация, ще имат възможност да засекат някои пот тези потенциално много опасни космически скали. Членовете на групата по метеорна физика на Западния университет възнамерява да наблюдава потока на тауридите с помощта на телескопа Канада-Франция-Хаваи в хавайския университет през месец август.

Ако се надявате да видите няколко ярки Бета-тауриди в небето, това едва ли ще се осъществи. Тяхната точка на излъчване (радиант) тези дни се изравни с тази на Слънцето и едва нещо ще може да се забележи на този фон.

Заключение

Шансовете Земята да се сблъска с метеорит с диаметър 100 метра са твърде малки. Необходимо е Земята и космическият обект да се окажат в една и съща точка на пространството в един и същ момент от времето. Тункуският взрив се счита за събитие, което се случва веднъж на 1000 години и вероятността това да се случи именно сега, е твърде малка.

Но ако вземем предвид потока тауриди и хипотетичното наличие на много големи обекти в този поток, през който Земята преминава, вероятността става съвсем друга и шансовете значително се променят. Повишава се и вероятността за сблъсък с голяма група голени космически камъни за кратък период от време. Именно това е причината астрономите толкова много да искат това лято да изучат потока тауриди и да разберат какво е скрито в него.