Има два документа, с които не мога да свикна и които все още предизвикват у мен тежка емоция - молбата за отказ от дете и съдебно- медицинска експертиза за насилие над дете. Това споделя директорът на „Социално подпомагане” в Стара Загора Павлина Делчева в  откровено интервю пред Дарик радио. 

Най-честите мотиви в декларациите за отказ са наличието на друго семейство или финансови затруднения. „Много малко хора осъзнават, че в подобни случаи от нас се иска да реагираме буквално в рамките на часове- да намерим близък или роднина, който да полага грижи за подрастващия, а ако няма такъв- да настаним детето в подходяща социална услуга. В подобни ситуации се старая да разделя професионалното от чисто емоционалното възприемане на случая. Старая се да го правя, но вероятно никога няма да успея изцяло...

Другият документ, който никога няма да свикна да виждам, са съдебно -медицинските експертизи за насилие над дете- физическо, емоционално, сексуално. Това е ужасно трудно за възприемане...”, разказва Делчева.

В прикачения звуков файл чуйте още за това къде свършва професионализмът и започва чисто човешкото възприемане, какъв е портретът на насилника и кой се вписва в него, къде да търсим вината и доколко нормативната база и стратегиите са в полза на децата, жертви на насилие.