Според информацията на ведомството, не са допуснати нарушения на руската граница. Полетите на руските самолети са изпълнени в строго съответствие с Международните правила за използване на въздушното пространство, отбелязва ТАСС.
Предишният път Су-27 излетя, за да прихване американски разузнавателен самолет на 11 юни. Американският самолет заедно със самолета на шведските ВВС извърши полет над Балтийско море, където се провеждат учения на НАТО. Изтребителят е ескортирал чуждестранни самолети, предотвратявайки нарушаването на въздушното пространство на Руската федерация.
Ученията на НАТО BALTOPS 2019 се провеждат от 9 до 21 юни в Балтийско море. Те ще се проведат под ръководството на командването на втория оперативен флот наВМС на САЩ от американския щаб кораб Маунт Уитни, който влезе в Балтийско море в края на май. В маневрите ще участват кораби от 18 страни-членки на НАТО и партньори на Алианса.
***
Москва. Президентите на Полша и САЩ се договориха да развиват военното сътрудничество между страните. Една от мерките е увеличаване на американския контингент в Полша с хиляда войници до четири хиляди. В Полша ще бъде прехвърлена ескадрила от дронове и ще бъдат построени няколко военни обекта. Експерт разказа пред руското издание „Московский комсомолец“ с какво Русия може да отговори на приближаването на военната инфраструктура на САЩ към нейните граници.
Според председателя на президиума на „Офицеров России“, Герой на Русия, генерал-майор Сергей Липов, разполагането на допълнителен контингент от американските военни в Полша няма да остане без отговор от страна на Русия.
„Всяко военно укрепване в Полша ще доведе до симетрични мерки от наша страна. И не само от наша, - каза Сергей Липовой. - Например, в Беларус те едва ли се радват, че американците поставят своите военни близо до границите й. Има вероятност Русия да открие военновъздушна база там и да разположи системи за противовъздушна отбрана. За това през пролетта говори и президентът Александър Лукашенко. Освен това е очевидно, че военният ни потенциал ще бъде увеличен в Калининград“.
Според експерта основният интерес на Вашингтон към военното сътрудничество с Полша е икономически.
„Ясно е, че САЩ няма да се борят за Полша. Основният им интерес е търговски, - каза Сергей Липов. - Увеличаването на американските войски и оръжия в Европа, постоянното провеждане на учения, създаването и модернизирането на военната инфраструктура там е изключително полезно за американските компании, свързани с военно-промишления комплекс. Полските власти също имат интерес, а той също е свързан с икономиката, а не с въпросите на сигурността. Между Варшава и Вашингтон има споразумение за откриване на американска военна база на територията на Полша, за която поляците ще получат безвъзмездна помощ в размер на 20 милиарда евро от ЕС“.
***
Белград/Москва. Официален Белград предупреди: Сърбия ще разположи войските си в Косово, ако терорът срещу сръбското население там продължи. А той наистина ще продължи; „западните партньори” няма да се намесят. Много в тази ситуация зависи от Москва, но основният въпрос е дали всичко, което се случва, е шанс за Сърбия или е капан за Русия? Отговор на него търсят в редакцията на руския вестник „Взгляд“.
Агенция „Фокус“ представя превод на статията с уточнението, че редакцията ни не се ангажира с изразената в нея позиция.
„Ако международната общност не реагира, както е предвидено в резолюцията на ООН, ако сърбите са подложени на погроми, ако бъдат нападнати, тогава Белград ще трябва да реагира, а Сърбия е готова за това", увери министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич миналата седмица в интервю за вестник „Известия“. В същото време той изрази надежда, че няма да се налага Белград да се обръща за помощ към Москва. Разбирайте това, както искате.
Например, можете да разгледате всичко това като изявление на сръбски дипломат пред руски журналист, тъй като в момента има много причини да се говори за Косово – и официално, и неофициално.
Досега, меко казано, инцидентът с побоя над руския дипломат Михаил Краснощеков от страна на косовски албанец (ще използваме терминологията, предложена от ОССЕ), не е затворен докрай. Вече бе признато от страна на ООН, че неговият дипломатически имунитет е нарушен, но разрешаването на казуса не върви към своя край. Виновните не се наказват, не се отправят извинения.
На този фон в Сърбия започнаха съвместните военни учения „Славянско братство - 2019” с участието на Русия и Беларус. В тях участват 600 военнослужещи, повече от 50 единици наземно оборудване и транспортни самолети. Това може да се приеме като своеобразно предупреждение за лидерите на Косово. По-точно, необходимо е да бъде възприето така.
Наближават важни годишнини. В сряда празнувахме една доста тъжна дата - 20 години от превземането на косовското летище Слатина след руски десант. Тъжна, защото това можеше да промени много, но в крайна сметка не доведе до нищо.
Косовските албанци имат свои собствени празници. Двадесетата годишнина от влизането на войници от НАТО в провинцията бе отбелязано по същото време и затова бившият президент на САЩ Бил Клинтън и бившият държавен секретар Мадлин Олбрайт бяха поканени в Прищина за тържествено откриване на паметник-бюст на последната. В Косово отдавна има паметник на Клинтън.
Издигането на паметници на лица, които все още не са починали, не е съвсем обичайно и в очите на мнозина изглежда странно, но става дума за специални хора - не всеки може да лобира и да извърши операция за бомбардиране на мирни градове на Европа. А американците могат.
Накрая, в събота бе отбелязана 620-та годишнина от Битката на Косово поле - събитие за сърбите, което е съизмеримо с легендарната и епохална за руснаците Битка за Куликовското поле. С разликата, че ние (руснаците – бел.р.) сме спечелили битката, а сърбите са загубили своята. Да, османците не можеха да решат задачата си, а първият султан на Османската империя, Мурад I, бил убит, но огромните загуби обезглавили сръбската аристокрация, обезкървили сръбските войски и лишили сръбските земи от последния им независим владетел, княз Лазар Хребелянович. С оглед на това последвалото завладяване по онова време на вече фрагментираната сръбска държава става неизбежно и Косово придобива такова символично значение за нацията, което все още може да се опише чрез формулата „Косово е Србия”.
Тази формула е все същата. Министърът на външните работи на страната Ивица Дачич взе писалка и я написа на 100-доларова банкнота. С оглед това, като се има предвид възможното влизане на войски в Косово, той имаше предвид, разбира се, не символичното значение на областта Косово. Сега ситуацията в провинцията се нагрява до краен предел, така че призивът към Русия за помощ, също споменат от Дачич, не е крайно отложен вариант. Подобен сценарий е твърде възможен в обозримо бъдеще.
Русия вече помага на Сърбия - не само дипломатически, но и с превъоръжаването на армията й. Само с превъоръжаване обаче Белград може и да не успее - предстоящата война в провинцията буквално смърди.
Да очертаем ситуацията възможно най-кратко. Преди време ЕС и САЩ почти със сила поставиха сръбското правителство и косовско-албанската администрация на една маса и наредиха споразумение. Резултатът от нег, които виждат, е взаимното признаване на границите и „окончателното разрешаване на конфликта", което ще затвърди западната легенда за сръбските фашисти и младата косовска демокрация. Непоправимите оптимисти вярват, че след това Сърбия и Косово ще се съберат в рамките на ЕС, но те в крайна сметка са просто непоправими оптимисти.
Самият факт на тези преговори може да се третира, както ви харесва, включително и толкова лошо, колкото желаете, но в тях има някакво рационално зрънце - и в Белград те дори започнаха да „подготвят почвата”, като признаха на най-високо ниво пълната загуба на контрол над Косово. Да се каже, че са го загубили е едно, а връщането му – съвсем друго.
Наистина, „взаимното признаване в името на окончателното разрешаване на конфликта“, както и „самото разрешаване на конфликта“, е абсолютно невъзможно без размяна на територии. Прищина, на теория, трябва да отстъпи безконтролния север от региона, населен от сърбите, а Белград - част от Прешевската долина, населена с албанци. Това само по себе си е задача за един милион, но едно обстоятелство го прави напълно неразрешимо - албанците не могат да преговарят.
Всичко, което правят напоследък, е изнудване и провокации, целта на които е да се вземе максимумът, без да се дава нищо. И в същото време те плюят на мнението на международната общност, било то ЕС или НАТО.
Създадоха собствена армия (всички, с изключение на САЩ, се противопоставиха на това). Наложиха 100-процентови мита върху вноса от Сърбия и Босна и Херцеговина, като обещаха да ги отменят само при условие, че Белград признае независимостта на Косово. (Всички се противопоставиха, в САЩ запазиха мълчание). Противно на всички споразумения, проведоха няколко акции в северната част, биха руски дипломат и арестуваха 30 души (абсолютно всички, включително американците, се напрегнаха в този случай).
А ето я и „черешата”: по време на посещението си в Албания президентът на Косово Хашим Тачи, известен от своето гангстерско минало като Змея, всъщност обеща на албанците (по-точно на „братята по оръжие”) от двете страни на границата „една косовско-албанска държава”, като подчерта, че е налице „волята на народа“ и сега е необходима само волята на двата парламента в Прищина и Тирана.
За да разберем точно къде косоварите са видели мнението на своите западни куратори, ние изясняваме следното. При провеждането на дългосрочна специална операция „независимо Косово”, на косовските албанци строго забраняват използването на албански държавни символи и дори да се споменава за обединение с Албания – това е пряко вписано в новата конституция на Косово. „Уважаемите западни партньори” са цинични авантюристи, но са чули за идеята за Велика Албания и разбират какво е местен иредентизъм - войни в Босна, Гърция, Македония, Сърбия и Черна гора. Едновременно или една след друга.
Ето защо ръководителят на Министерството на външните работи на Албания, Гент Чакай, въпреки цялата „воля на народа“, коментира изявлението на Тачи по много рационализиран начин - с думи за задълбочаване на сътрудничеството и други безобидни забележки, без да дразни нито своите, нито косоварите, нито дори Запада.
Между другото, това „обединение”, според Тачи, е алтернатива на размяната на територии със Сърбия, от която той вече е решил да се откаже лично, и „интеграционен процес в ЕС”, който е блокиран от Брюксел. Т.е. това не е нищо повече от пряко изнудване на европейските страни - дайте ни всичко, което искаме, иначе ще си го вземем сами.
А тези ще си го вземат. И ако е необходимо, ще пренапишат Конституцията. За да се твърди това, не е необходимо да се разбира психопатичната идентичност на личността на косовския премиер Рамуш Харадинай (друг главорез, чудно защо оправдан от Хага). Достатъчно е да се знае, че той изрично е обещал обединението на албанските земи.
Какво се случва след това е повече или по-малко ясно. Косовско-албанската страна безкрайно ще протака преговорите с Белград, толкова ценни в очите на Запада, паралелно с изтласкване на етническите сърби от Севера в Косово чрез въоръжени провокации и други начини, които правят живота им непоносим. Защото, ако в северната част на региона няма сърби, просто няма какво да се даде на Сърбия.
Това ще бъде политическо предизвикателство за Белград и в същото време изчерпателна причина не само за пореден път да доведе войските в пълна бойна готовност, но и физически да ги въведе в северната част на Косово, да дойде на помощ на местните. На границата стоят сили на НАТО, но през 1999 г. те замениха сръбската армия и полиция въз основа на споразумение, което предвижда задължението им да защитават етническите сърби в региона.
Ако това споразумение не бъде спазено, сръбската армия получава правото да се върне.
Всъщност точно това каза Дачич. Никой не е отменил Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, на която правилно се позовава, дори ако нейните разпоредби биват грубо нарушавани от страните, признали независимостта на Косово.
Ако официален Белград просто игнорира всичко това, нищо няма да спаси политическата кариера на президента Александър Вучич. Ако войските напредват в Косово, НАТО ще удря тези войски. Или пък не, стига Русия се намеси директно (не дипломатически, а пряко - и това също разбирайте как искате).
Дали Русия ще се намеси остава теоретичен въпрос. Такъв бе зададен и във връзка с Грузия, Украйна и Сирия и всеки път Русия изненадва мнозина. Но нищо не може да се каже със сигурност: Косово не е Крим, нито дори Латакия.
В същото време никой не може да гарантира, че цялата тази многопластова провокация не е създадена, само за да се намеси Русия. Следващата конфронтация между нея и Запада ще бъде в балканския регион, обещаха западни анализатори още преди три години. Обещанието, между другото, не е изпълнено.
