Новите „препоръки“ на Запада, които предвиждат ускоряване на процеса на нормализация на двустранните отношения между Сърбия и Косово, ще бъдат представени на срещата на високо равнище в Париж, насрочен за 1 юни – и, разбира се, в случай че тя изобщо се състои.
Припомня се, че през 2005 г. Контактната група установи три основни принципа за преговори за статута на Косово: да няма разделение на територията му, да няма връщане към ситуацията от 1999 г. и да не се присъединява към съседните страни.
Бившият сръбски посланик в Берлин и Виена Милован Бозинович смята, че поведението на настоящите ключови участници в преговорния процес може да създаде впечатлението, че вече съществува рамка за диалог относно окончателното решение, и че и двете страни са подложени на натиск да спазват тези насоки.
По повод призива на Белия дом към Белград и Прищина оставят настрана острата реторика и да работят по споразумение, което се фокусира върху „взаимното признаване", Бозинович казва, че ако митата бъдат отменени и диалогът продължи, Сърбия не трябва да позволява поемането на нови ангажименти, преди Брюкселското споразумение да бъде приложено и сформирана Общността на сръбските общини (ОСО).
„Ще бъде грешка да се направи компромис по вече подписаното споразумение. Фактът, че Сърбия се стреми към автономия за ОСО, не е нещо толкова фрапантно. Ако се разколебаем и отстъпим, това само ще засили апетитите на албанците“, предупреди Божинович.
Дипломатът Зоран Миливоевич смята, че при настоящите обстоятелства е трудно да се продължат преговорите, ако първоначалната позиция е Брюкселско споразумение и формирането на ОСО. „Може да има начин, който не би бил безусловно признаване на Косово или безусловно непризнаване, а някакво средно решение. Признаването на Косово, както се казва, не може да бъде основа за диалог“, твърди Миливоевич.
Той добави, че Сърбия също трябва да търси гаранции за отношенията със Запада и продължаването на европейската интеграция на страната.
Превод и редакция: Тереза Герова
