Това беше един сложен вот и затова труден за прогнозиране. Един вот в еднаква степен на отчаянието и на надеждата, който доведе до една трудна за управление победа и до едно самопредизвикано поражение.

Огромното присъствие и резултатът на референдума бяха от отчаяние. Отчаянието на един народ, унижаван две години и половина, от един престъпник, който превзе цялата власт с една-единствена цел: да се отърве от затвора.

Не мисля, че много хора са разбрали въпросите на референдума. Както и не всички, които са гласували на референдума, са електорат на Клаус Йоханис. Ако СДП и АЛДЕ бяха успели с бойкота, от участието в референдума щяха да липсват процентите на двете партии.

Разликата между участието в евроизборите и в референдума от само 8 процентни пункта показва какъв е реалният резултат на Ливиу Драгня и колко голяма е омразата, включително в собствената му партия, срещу него. Защото всички, които взеха бюлетината за референдума, допринесоха за валидността на един вот, който, отвъд конкретните въпроси, е едно огромно "НЕ", казано на основния облагодетелстван от потъпкването на правосъдието и едно голямо "НЕ", казано на безнаказаността на кражбите.

Това е единственият голям и важен конкретен резултат, който има този референдум. Издевателствата над правосъдието, (намесата на жандармерията по време на митинга на) 10 август и линчуването на (Лаура Кодруца) Кьовеши бяха разплатени.

Огромното присъствие на вота представлява и огромна проевропейска декларация на един народ, който се чувстваше заплашен от антиевропейската политика, водена от Ливиу Драгня. Пред опасността да бъде хвърлен в периферията на Европа или дори извън нея, народът излезе масово и показа, че реалната опция на Румъния е ЕС, независимо от отклоненията на СДП и АЛДЕ.

Поредните страдания на избирателите в чужбина са наказателен казус. За това, което се случи на президентските избори през 2014 г., Националната дирекция за борба с корупцията (НДБК) започна дело за злоупотреба със служебно положение, което обаче беше блокирано, когато парламентът отказа да разреши наказателно преследване срещу тогавашния външен министър Титус Корлъцян.

Ето че, несанкционирана подобаващо, историята се повтаря и ще продължи да се повтаря, докато не бъдат изпълнени две условия: от една страна, наказание за тази служебна злоупотреба като по учебник. От друга страна, разрешаване на вота чрез кореспонденция.

Но в цялото зло, голямо и болезнено, има и нещо добро. Румънците показаха в големите европейски столици както своето желание да гласуват за Европа, така и размера на злоупотребите на властта в Букурещ.

Резултатите от евроизборите са зоната на надеждата. Най-зрелищният вот е този на Алианс 2020, към който има големи очаквания, особено в градските среди, начело с Букурещ, където получи зашеметяващ резултат, и най-вече сред електората със средно и висше образование, който най-трудно инвестира доверието си. Алианс 2020 спечели убедително и вота на диаспората, където гражданите стояха на опашки, за да гласуват. Всичко това може да се окаже тежко бреме за една все още неукрепнала структура.

Национално-либералната партия (НЛП) се възстанови до голяма степен след срива през 2016 г., но не смятам, че трябва да лежи на лаврите на тези около 10 процента, натрупани оттогава. Фактът, че е рамо до рамо с един току-що създаден алианс и че в Букурещ е наравно със Социалдемократическата партия (СДП), трябва да даде материал за размисъл на НЛП.

СДП е на колене, както никога не е била в историята си. Дотук я доведе Ливиу Драгня. Но СДП не е жертва на Ливиу Драгня, тя е негов съучастник. Не се иска повече от капка разум, за да разбереш в каква посока върви партията. Всичко, което направи Драгня, цялото унижение, на което подложи Румъния, беше възможно с гласовете и подкрепата на СДП, с пасивността на партията пред отклоненията и злоупотребите.

Не Драгня ги уби. СДП се самоуби с ръката на Драгня. И след като убият ритуално лидера си, сигналът вече беше даден от (местния лидер) Мариан Опришан, СДП ще започне да се руши вътрешно в борба за власт, големият печеливш от която може да се окаже Виктор Понта, тоест една СДП с по-европейско лице, но пак СДП.

СДП трябва да разбере защо толкова много от избирателите й нарушиха бойкота на референдума. Защото и техните хора са преситени от крадци! СДП загуби големите градове, което е катастрофално за всяка партия.

А пък АЛДЕ плаща скъпо, може би дори окончателно, за факта, че се продаде за нищо на Драгня и повярва, че перченето и амбициите на Калин Попеску Таричану са електорален аргумент.

На колене е и огромната пропагандна машинария, картелът на партийните телевизии, оглавяван от Антена 3, и всички жалки тези за "паралелната държава".

Това е очевидно моментът за начало на политическо пренастройване, в което победителите имат дори по-трудна мисия от победените: да се справят правилно и мъдро с победата. Защото боравенето с нея в много случаи е по-трудно и със сигурност по-опасно от постигането й.

И най-голямата опасност ми се струва сега едно "действайте да действаме!". Това, което трябва да се направи, е един много тежък въпрос. Трябва ли да се превземе с щурм управлението? Първият импулс е да кажеш ДААААА! Но разумът иска преди това отговор на въпроса какво точно и конкретно ще се прави. И отговорът трябва да бъде добре премислен, едва след като каже думата си и Върховният касационен съд и след като разберем дали пътят на Драгня свършва в затвора или не.

Във всеки случай, пренастройването не трябва да означава втурване, а спокойно и прагматично обмисляне в дългосрочен план. Една СДП, спасена от собственото си управление, може да се възстанови като партия със силни структури и много челен опит. А днешните победители, тласнати в едно раздробено управление, с несигурно мнозинство, може бързо да се сринат.

Да не забравяме, че след (смъртоносния пожар в нощния клуб) "Колектив", СДП си тръгна от властта с подвита опашка, а ние бяхме убедени, че няма да се върне твърде скоро, за да я видим само след една година прегрупиране как се завръща със зашеметяващи проценти. И както вече казах, неразбраната или несанкционирана история се повтаря.

(БТА)