Някога хвърляла ли си камък в морето? Гледала и си го, докато потъва и накрая изчезне от погледа ти? И в този момент вече знаеш, че няма да го видиш повече и може би няма да го откриеш. Преди си мислех как с любовта ми се е случило същото. Имах чувството, че няма да я усетя.
Но любовта идва в различи форми и размери. Ще се появи като цунами. Ти ще правиш крачка по крачка към нея, здраво стъпила на земята, развивайки се. Някой ден тя ще падне от небето внезапно и няма да може да се сравни с нищо друго. Да, ти ще разбереш, че е тя, но ще е невероятна.
Когато най-малко очакваш, ще откриеш онзи, Единствения. Той ще се влюби в добрата и лошата ти страна. Той ще обикне и недостатъците ти, ще те слуша и ще ти показва чувствата си.
Любовта, която ще откриеш, ще е търпелива, защото никой не е перфектен. Тя ще е мила, няма да е завистлива, но ще те окуражава. Тя ще уважава личния ти живот и няма да търси утеха в другите.
Любовта ще те подтиква да се развиваш и да реализираш мечтите си. Когато правиш грешки, тя няма да те критикува, защото се случва на всеки един от нас. Когато се откриете, тя няма да те подлага на стрес и трудни изпитания.
Тази любов ще е истинска. Тя ще е някое екзотично място, на което никога не си била. Тя ще е любовта, за която винаги си мечтала. Тя ще е до теб в трудните и лесните моменти, ще те прегръща и ще ти дава сили. Няма да ти позволи да се сринеш.
Любовта, която трябва да се случи, няма да се провали.
