Всички сте я виждали, по-често по телевизията. Това е Надежда Узунова – едно от най-популярните телевизионни лица у нас.

Всяка делнична вечер тя е водещата, която обобщава акцентите от деня в последната емисия на Новините на NOVA. Нейният глас се разпознава лесно и в следобедните часове по Радио NOVA News. Работният график на Надя изисква желязна дисциплина и професионална отдаденост, но тя продължава да търси новинарската стойност на важните събития и като репортер. Страст, която никога не я напуска. Именно тя бе първият български журналист, който успя да надникне в затворения свят на Папа Франциск. Две седмици преди посещението на главата на Римокатолическата църква в България, Надя бе във Ватикана, за да направи почти невъзможното – да убеди най-близките съветници на папа Франциск, един епископ и един кардинал да застанат пред камерата на NOVA. Документалният си филм озаглави „Различният папа“ и призна, че най-силното любопитство у всеки журналист е към затворените светове, до които се стига най-трудно.

Наред с професионалните си успехи, Надя се гордее с децата си, семейството и силната връзка с Хасково. В родния си град завършва елитната Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“, а десет години посвещава и на ансамбъл „Хасково“.

В специалното интервю за XNEWS.BG говорим за ценностите в журналистиката, пътя до стола на водещия и новините, които мислено я връщат в Хасково.

1. Какво е за Вас журналистиката?

Това трудно се обяснява, защото е уникална комбинация от различни усещания. Те в такава степен са станали част от мен, че е сложно да ги дефинирам. В най-голяма степен може би усещам журналистиката като някакъв вътрешен устрем към справедливостта и доброто. Журналистиката е кауза. Освен това е адреналин – той понякога е изтощителен, има моменти, в които дори ти идва в повече, но когато го няма, усещаш, че не можеш без него. А в отделни случаи журналистиката е удовлетворение – ето това е най-хубавото усещане.

2. Защо избрахте тази професия?

Журналистиката е работа за любопитни хора и аз смятам, че съм такъв човек.

3. Труден ли е пътят до стола на водещия?

Знам, че за много хора столът е водещия е символ на успеха. Може би, защото зрителите асоциират медиата и работата на журналистите с лицето от екрана. Но истината е, че това далеч не е най-трудното нещо в нашата професия. Истинската работа на журналиста е с микрофон и камера на терен. В този ред на мисли, за мен лично пътят до стола на водещия не е бил труден, защото не е бил самоцел. Усилията и трудностите са били в репортерския ми път. Така че работата като водещ не дойде със специални усилия, а някак си логично.

Мисля че всички добри водещи първо са били добри репортери. Между другото, винаги мога да позная дали един човек от екрана е бил репортер. Репортерът се раздава в името на зрителя /или читателя/, а не за да се изтъкне или да се покаже. И водещият така трябва да прави!
На мен лично, дори най-интересната, добре разработена и сполучливо изпълнена емисия новини не може да ми донесе такова удовлетворение, както смислен репортаж или документален филм, който съм снимала.

4. Водеща сте на късните новини. Как съчетавате ролята на майка и съпруга?

Не е лесно, но не искам да се героизирам. Много хора – ценни хора за нашето общество – полагат същите, че и по-големи усилия. Това са лекари, служители на реда… В крайна сметка, когато това е твоето призвание и сам си го избрал, не хленчиш заради работното време. Благодаря не семейството ми, че ме обичат, разбират и издържат на моя ритъм!

5. Кога започва работният Ви ден?

Формално започва със следобедните новини по радио Нова Нюз. Защото освен по телевизията, водя емисии и в радиоефира – на всеки половин час между 17 и 19 часа.

А казвам “формално започва”, защото журналистиката не е професия с работно време. Журналистът винаги е на работа, не просто за 8 часа по договор. Дори в свободното си време всеки репортер подсъзнателно оценява новинарската стойност на всичко, което се случва около него и с него. Освен това не можеш да си позволиш да си неинформиран, дори по време на отпуск. Но това не е някаква тегоба! Пак казвам: журналистиката е работа за любопитни хора, а любопитството няма работно време.

6. Трудно ли е да обобщиш акцентите от целия ден в 15-20 минути?

По-скоро е отговорно. Трябва добре да си напипал пулса на публиката. И да успееш да отговориш на всичките й въпроси и тревоги. Но и да надградиш с информация, която е важна за хората, но може би не биха се досетили да я потърсят.

7. Какво е чувството преди и след ефир?

Чувството зависи от съдържанието на новините. Има много напрегнати и нервни ситуации. Събитията следват собствена логика и често се налага да ги отиграваме в крачка, с импровизации, а не по сценарий. Но емисиите, които започват най-интензивно, винаги завършват с най-силно удовлетворение. Когато за нас в телевизията една емисия е трудна в ефир, съм сигурна, че десет пъти по-интересна за зрителите.

8. Какво Ви дават новините?

Дават ми възможност да вляза в живота на хора, които не познавам и вероятно никога няма да срещна в живота. Дават ми шанс да раздавам най-ценното нещо в съвременния свят – информация. Инфомираният човек е свободен човек. В този смисъл новините дават и отговорност, към която се отнасям с респект. Давам си сметка, че като водещ ползвам обществен кредит на доверие. И не мога да си позволя да подведа публиката.

Най-щастлива съм в моментите, когато новините ми дават удовлетворение – довели сме някоя кауза докрай, попречили сме нещо лошо да се случи, решили сме нечий проблем.

9. За какво се сещате, докато съобщавате новини от Хасково и гледате репортажите?

В зависимост от информацията, се сещам за хора и места, които тя касае. И разбира се, винаги за баба, която гледа от Хасково ???? Наум започвам всеки бланк с “Бабо Ани, слушай сега!”

Единствената роднина на Надежда Узунова, която живее в Хасково е нейната баба.

10. Какво ще пожелаете на хасковлии?

Пожелавам им добри новини!