Лекарите така и не успяват да обяснят на родителите на Джелиса Остин защо бебето им се ражда с толкова сериозни отклонения. Не могат да поставят и никаква официална диагноза. Единственото, в което били сигурни, е, че момиченцето едва ли ще доживее до 18-ия си рожден ден. 

Джелиса Остин от Хюстън, щата Тексас се ражда без ръце, колена и само със седем пръста на краката. Когато майка й я взима на ръцете за първи път, изпада в ужас. Дебора, признава, че за нея бил истински шок да разбере в какво състояние се е родила дъщеря й. "Първите няколко дни бяха най-тежките. Но след това успяхме да се справим с чувствата си", казва тя. 

Лекарите предупредили майката, че детето й няма да може да води нормален живот и едва ли ще доживее до 18-годишна възраст. 

Но Джелиса смята, че страшно й е провървяло. Около себе си винаги имала приятели, които да я подкрепят, а в училище всички се отнасяли с нея като с най-обикновено дете. 

"Хората се отнасяха с огромна любов към мен в училище. Не си спомням да е имало някакви сериозни инциденти и подигравки. Знаете - децата са си деца. Дори ми се струва, че ме обичаха, защото за тях бях като кукла. Бяха много хубави времена", спомня си Джелиса.  

Въпреки това се страхувала, че никога няма да намери своята половинка и ще си умре сама. Животът обаче й поднесъл голяма изненада и сега младата жена планира сватбата на мечтите си. 

С любовта на живота си - Джонатан Шортър, се запознава преди 13 години благодарение на общи познати. Първоначално двамата са само приятели, но после се влюбват лудо.  

Джелиса е висока едва 1 метър, а любимият й - цели 170 см. Джонатан обаче гледа на своята любима като на напълно нормален човек. Недъзите на Остин по никакъв начин не се отразяват на личния им живот. "За мен няма никакво значение, че тя няма ръце или пък че е много ниска. Това никога не е оказвало някакво влияние на отношението ми към нея. Просто я обичам като най-обикновен човек и се отнасям към нея по същия начин", споделя бъдещият младоженец. 

От известно време влюбените живеят заедно и се готвят за най-важния ден в живота си. Сватбената церемония е планирана за лятото на тази година. "И двамата очакваме с нетърпение това събитие", разказва Джелиса.

"Когато хората ни срещнат на улицата, понякога спират, за да стиснат ръката на Джонатан и да му кажат, че е страхотен човек. Много рядко се сблъскваме с негативно отношение и слава Богу", добавя тя. 

Лекарите не могат да обяснят защо Джелиса се е родила такава. "И до ден днешен не са ми поставили адекватна диагноза. И ми се струва, че това никога няма да се случи.

Казали са, че никога няма да ходя и че няма да доживея до 18-годишна възраст. Но, ето че вече съм на 30 и мога да правя страшно много неща", казва младата американка. 

Джелиса се научила да прави всичко сама с помощта на краката си, в това число да пише на компютърна клавиатура и да мие зъбите си.

Днес тя притежава собствена фирма, на която е посветила цялото си време. Почти всички неща в дома си е направила сама. 

"Думата "не мога" не съществува в речника ми. Днес съм човека, който трябваше да стана. Искам всички хора да не забравят да бъдат себе си, да бъдат силни и никога да не се предават. Що се отнася до мен - гордея се истински със себе си, защото съм постигнала много", казва още американката. /

Харесайте , където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки