Има ли двоен стандарт при заплащането не само на труда на българските транспортни фирми, но и на самите международни превози? Срещаме ви с двама  шофьори които карат по едни и същи европейски пътища, но единият получава заплатата си в Австрия, а другият – в България.

От 8 години Николай Димитров е зад волана. Превозва товари от Германия до Италия и, въпреки че работи за българска фирма, не се прибира вкъщи с месеци

Колегата му Петър Петров от две години е шофьор в австрийска фирма: „В Австрия по закон минималната осигуровка за шофьори е върху 1800 евро. Не съм останал в България заради ей тези осигуровки”. За същата работа, у нас Николай е осигурен на малко над 500 лева.

„Е, да, прецакване е, но няма как да стане, като на българските фирми просто се заплаща по-малко и, съответно, и те заплащат по-малки заплати на българските шофьори”, примирява се той.

„Вместо да мислят разни бисери, най-добре Европейската комисия да уеднакви заплащането на извършените услуги към източноевропейски фирми и към западни фирми”, призовава Петър.

Все пак в пакета „Мобилност 1” шофьорите откриват и добри практики – например изискването за пауза в хотел. Николай обаче отбелязва, че няма изградени места за целта.

И в момента изискването за хотел в някои страни като Франция, например, съществува, но лесно се заобикаля – срещу 10-15 евро хотелите издават бележка, че си спал в обекта, докато всъщност си прекарал нощта в кабината.

Шофьорите се надяват, че с отлагането на плана „Макрон” ще започне истински дебат, който да им донесе равни условия на труд и заплащане. Искат да отпадне връщането на 4 седмици на камиона в страната по регистрация, защото от подобни празни курсове само ще загубят.