„Украйна, ти оглупя“, написа във „Фейсбук“ избягалият руски опозиционер Аркадий Бабченко, който получи убежище в Киев. По този начин в неделя вечерта той изкоментира предварителните резултати от президентските избори в Украйна, на които артистът Владимир Зеленски получи близо 73% от гласовете. Действащият държавен глава Петро Порошенко – жалките на този фон 25%.
Той призна поражението си, защото така са решили украинците, „но искам да подчертая дебело, че няма да изляза от политиката“.
Че Порошенко може да остане на власт, съвсем скоро абсолютно неочаквано потвърди и Зеленски. На пресконференция той заяви, че е готов да разгледа тази кандидатура за един от високите държавни постове, макар че още през февруари обеща да изпрати Порошенко в затвора, а на дебатите в петък намекна на президента, че скоро ще го разпитват прокурори.
„Струва ми се, че помощта, която ми предложи, действително е сериозна помощ и аз съм готов да се обърна към него, когато ми се наложи. Защо не?“ – заяви Зеленски, разказвайки за телефонния разговор с все още действащия държавен глава.
Фактът, че Зеленски се извъртя на 180 градуса по този въпрос още в първия час след избирането си не учудва експертите. Според тях, актьорът изобщо не е готов да бъде държавен глава.
Забележително е, че за това мнението на живеещия в Киев русофоб Аркадий Бабченко съвпада с мнението на живеещатав Москва Лариса Шеслер, председател на Съюза на политемигрантите и политическите затворници на Украйна. (СППУ). Тя счита, че много избиратели за пореден път са повярвали в мит и просто са объркали реалния актьор Зеленски и създадения от него образ на президента Голобородко.
„Голяма част от украинците вече повече от 20 години си създават митове. Най-малкото от времената на Ющенко“, припомни Шеслер. „От абсолютно нищожен човек направиха банкера на всички времена и народи, висок интелектуал и велик патриот. Именно тогава за първи път беше създаден мит на мястото на реален политик“.
„Когато избираха Янукович, хората много по- ясно си даваха сметка какво представлява той и разбираха каква политика ще провежда, въпреки че много сбъркаха и за него. А пък Порошенко дойде като човек, създал мит, че бързо ще сложи край на войната, че войниците ще получават по 1000 гривни на ден, че ще вкара страната в Европа и т.н. И в онзи момент действително в него повярваха много хора“, казва председателят на СППУ.
„Сега ситуацията е същата. Ясно е, че огромното мнозинство гласува, за да си тръгне сегашният президент, но и немалка част си нарисува образа на Голобородко вместо реалния Зеленски, на който му предстои да стане президент в изключително тежка ситуация. И тази част от нашия електорат хронически не пораства“, резюмира Шеслер.
Припомняме, че Зеленски получи масова популярност със сериала „Слуга народа“, където игра ролята на Василий Голобородко – обикновен учител, който внезапно става президент. Героят на Зеленски започва масово да вкарва в затвора хората, които грабят държавата и се грижи за обикновените хора. Между другото, в сериала Голобородко също победи на изборите с резултат от 73%.
В същото време, че Порошенко така или иначе ще остане на власт говорят и неговите съратници от фракцията „Блокът на Петро Порошенко“ (БПП). „Да избяга от страната? Защо? Той няма да напуска страната. Ще бъдем в опозиция, няма проблем. Ще започнем да се подготвяме за парламентарните избори начело с Порошенко, това е на 100%“, заяви пред „Взгляд“ първият заместник-председател на БПП Алексей Гончаренко.
Киевският политолог Денис Гаевски дори не изключва, че през месеца, който му остава да е на власт, Порошенко може сам да разпусне предсрочно Радата.
„В най-скоро време Порошенко може да инициира разпускане на Върховната рада и да инициира предсрочни избори, за да успее да конвертира своя рейтинг и остатъците от административния си ресурс в неголяма парламентарна фракция със себе си начело“, счита Гаевски.
На друго мнение е обаче директорът на Киевския център за политически изследвания и конфликтология Михаил Погребински.
„Ако резултатът беше 55% на 45%, той би запазил шансовете си да влияе на своето вътрешно обкръжение. Но тъй като нещата завършиха с разгром, парламентарната кампания на Порошенко малко ще увисне. Той отива някъде на пети план. Неговото обкръжение в момента обсъжда как да се отърве от Порошенко, защото той стана токсичен“, заяви пред „Взгляд“ Погребински. Но той също е уверен, че още действащият държавен глава няма да избяга зад граница.
Подобно мнение пред изданието изказа и директора на фонда „Украинска политика“ Костя Бондаренко, който отбеляза, че Вашингтон, изглежда, е гарантирал, че Порошенко няма да бъде преследван.
„Между другото, има един много пикантен момент. Порошенко беше съсредоточен върху сегашния управляващ екип в САЩ, върху обкръжението на Тръмп. А Зеленски получава поддръжка от хора, които се намират в опозиция на Тръмп: демократите, обкръжението на Сорос“, казва политологът.
При това събеседниците на вестник „Взгляд“ не вярват, че Зеленски ще успее да се сближи с Русия, дори и да избере такъв курс.
„Промяна на курса спрямо Русия е възможна само ако в парламента се появи коалиция, която е съгласна с това. Ако Зеленски започне веднага да променя нещо в отношенията с Москва, той така ще се насади, че после няма да може да направи нищо повече“, счита Погребински.
Още по-радикална е позицията на заместник-председателя на фракцията на БПП в Радата Алексей Гоначренко. „Обществото и опозицията, дори Зеленски да поиска, няма да му позволи да капитулира пред Русия. Иначе такива опити ще завършат с неговия импийчмънт“, казва той.
Според Костя Бондаренко, по този въпрос решаващата роля играят по-скоро външни фактори.
„Опит на Зеленски да промени политиката към Москва, най-вероятно, ще завърши с чилийски вариант. Едва ли Вашингтон ще му позволи да го направи. Още повече, че преди няколко дни от Държавния департамент на САЩ заявиха, че са в Украйна на сериозно и за дълго“, отбеляза Бондаренко.
Само Гаевски не изключва, че Зеленски все пак може да се опита да направи поведението на Украйна по-прагматично.
„Отношението към Русия няма да се промени кардинално, но в сферата на енергетиката, транспорта и икономиката, като цяло, е възможна определена прагматизация. Също така се отваря отново прозорец на възможност за мирно разрешаване на конфликта в Донбас по политико-дипломатически път“, резюмира Гаевски.
Зеленски действително вече обеща на своята първата пресконференция в новото качество „да рестартира Минския процес“, а освен това анонсира „мощна информационна война“ в Донбас. Той има намерение да я води с помощта на журналисти и блогери, за да може в крайна сметка да се прекрати огъня на Югоизток.
Още не беше президент и пет минути, когато добави, че ще продължи участието на Украйна в „нормандския формат“. Зеленски в момента си поставя като основна цел връщането „на заключените, всички военни, нашите моряци“. „Ще направя всичко, за да върна нашите момчета у дома. Това е приоритетна задача“, подчерта новият държавен глава на Украйна.
***
Москва. Изборите завършиха. Екзитполовете дават 73:27. Изходът е ясен. Това е такъв случай, когато са еднакво важни и двата резултата – и поражението, и победата, пише председателят на Съвета на Федерацията по международните работи Константин Косачев в публикация във „Фейсбук“, препечатана от официалния печатен орган на Правителството на Руската Федерация „Российская газета“.
Разгромният, без нюанси и двусмислености, провал на Порошенко, има два компонента. Първо, тъй като от политиката му се отказаха огромното мнозинство от избирателите, не става дума за субективни промени („действащият президент ми омръзна, искам някой нов“), а за обективна промяна на съзнанието (резултатите на политиците са незадоволително, а следователно и програмата им, като цяло). И второ – Порошенко не загуби от своите традиционни опоненти, които вървяха по петите му през всички тези години, а от абсолютно нов и тотално неподготвен съперник. Т.е. са гласували на принципа „за всеки друг, само не за него“ – и това е не просто печално за Порошенко, а унизително и позорно.
Победата на Зеленски засега съдържа в себе си повече въпроси, отколкото отговори. Но вече може да се твърди, че тя ще означава като минимум няколко НЕ:
1. Не стана централна тема „в Европа!“ с всички премахвания на визи и т.н. Затова и на дебатите тя не беше главна, а и на самият Запад му беше все едно кой ще победи: за него демокрацията е избор между прозападни кандидати. А това, че изборите се провеждат в страна, където е забранена комунистическата партия, опозицията е задушена, а инакомислието е в подполието, преследват се църкви, не гласуват милиони в чужбина – не вълнува никого. Но най-главното е, че избирателите и истинския безвизов режим не са толкова важни, колкото митата и олигарсите. Затова и на дебатите кандидатите повече се сравняваха кой е по-малко зависим от олигархията. И това не е случайно. След 5 години „реформи“ и „агресия“ хората се вълнуват именно от това. Гласуването за Зеленски е преди всичко антиелитарно.
2. Родината НЕ е в опасност. Порошенко не напразно експлоатираше темата за неопитността на Зеленски, който, ако стане президент, му предстои да командва армията на воюваща страна. Съкрушителният отговор – украинците спират да вярват в агресията.
3. Русия НЕ повлия. Уверен съм, никой от гласувалите за победителя не си е мислил именно за Русия, пускайки бюлетината си. Той се е вълнувал от чисто украински проблеми, а отвличащата маневра на властите се провали. Нещо повече: сега плакатите на Порошенко ще го поставят в двусмислено положение – значи на изборите между него и Путин, украинците не го предпочетоха? Получи се агитация за Путин от името на действащия президент на Украйна?
4. Ние НЕ свързваме надежди с победителя, поне засега, защото при Порошенко Украйна престана да бъде суверенна държава. А след това диспозицията по същество не се е променила – все същите санкции, демагогия за агресия и окупация и неизпълнение на минските споразумения. Ще успее ли Зеленски, отказвайки се от предизборната си риторика, да стане самостоятелен президент на суверенна и независима Украйна – само времето ще покаже. И в това, разбира се, искаме да му пожелаем успех.
***
Москва. „Аз съм обикновен, редови, честен украинец. Моята програма е самата простота: имам искрено желание да помогна на народа. Аз не съм с никой и никой не е с мен. Кажете на всички , че при вас ме е пратил „Никой“. Зеленски говореше така и ще продължи да го прави, без да го е срам от зеещата зад тези фрази пустота, напротив, експлоатирайки я, магнетизрайки с нея уморените, но така и не укрепнали умове. Той демонстрира и успешно патентова модел на нов популизъм – безпочвен, медиен, нагледен, като стока и работещ като часовник. По същия начин в онзи момент тръмповия политически дискурс, лавирайки „между Сцила и Харибда“ левите и десните позиции (и нанасяйки им добре прицелени удари пътьом), директно апелираше към американската изключителност, към митологическата идентичност на нацията – а дали е мнима или действителна, тук е абсолютно без значение. И проработи. Обективно, в Украйна няма такава идентичност – няма нужната историческа почва, а да очертаваш своя национален силует чрез безогледна и маниакална дерусификация е глупаво мероприятие и, както блестящо доказа за своя сметка Порошенко, нерентабилно. Именно затова и решиха използват единствения останал до сега неизползван механизъм – проверен, обмислен, емоционално балансиран медиен спектакъл, чиито зрители са просто и с усмивка доведени до линията на безалтернативността: тук изборът даже е между различни риторически конструкции – пост-истините ненужен и невъзможен. Спектакълът към изборите е агресивно нетърпим за света, защото той е твърде обременителен и реален за тази система, пише електронното издание на руското официозно издание "Експерт" в материал, представен без редакторска намеса.
„Кандидатът против всички“, без да се притеснява да възпява липсата си на реален политически опит, без видими усилия привлече огромна публика – очарована и станала податлива. И вече може да се констатира, че отсъствие на принадлежност на Зеленски към някое от омазаните с мръсотия политически движения в страната му осигури безпрецедентен за съвременната история триумф – триумф на политическото „нищо“, мило безсмислие, програмна нула. Разбира се, този родил се пред нашите очи украински феномен не се появи отникъде. По удивителен начин той се римува с това, което през вече далечната 1967 година формулира френският философ и художник авангардист Ги Дебор в своята знаменита книга „Общество на спектакъла“. Цялата съвременна за него социална тъкан, доказвал мислителя, се е трансформирала в единен тотален спектакъл, където „всичко, което по-рано се преживяваше непосредствено, сега е сведено до представление“; сега на сцената на глобалния театър цялата социална действителност, опосредствана от художествени образи, се представя като вълнуваща и светла декорация, като система от хармонизирани търговски марки, закриваща по този начин можещата да ужаси всеки бездна от пустота.„Спектакълът – това е стадий, при който продуктът вече е успял да постигне пълен контрол над обществения живот“, пише Ги Дебор. „Отношението към продукта не просто се оказва видимо, но сега ние виждаме само това: вижданият от нас свят – това е неговият свят“. Предизборната кампания на Зеленски беше още един момент в това победоносно разгръщане на реалността на обществото на спектакъла – продуктова по своята същност и игрива, но призрачната и фантомна, където избирателят вече не се вълнува от реални политически програми и идеологии и където самата идея за търсене на истински избор се оказва дискредитирана. В Украйна Порошенко разора и пося почвата за това, но на плодовете закономерно се наслади медийният кандидат.
В светлината на това е невъзможно да не си припомним фината забележка на друг френски философ Емануел Левинас за самата същност на сценичната реалност, според законите на която Украйна, уви, избра новия си президент: „Сценичната реалност – забележете, това никога не се е говорило нито за стихове, нито за картини – винаги се е интерпретирала като игра. Тя не оставя следи в качеството на реалност. Предшестващото я нищо е равно на нищото, което идва след нея... Бог все още живее в изоставен храм, старата, разрушена къща все още се посещава от сенките на живеещите в нея; Празният театър е ужасно необитаем.В него можете да почувствате присъствието на игралите тук Сара Бернар или Коклена, но от отчаянието или тъгата на Федра или Сирено дьо Бержерак не е останало нищо. Те се разпръснаха като светли облаци, неразличимо объркани, белязани от същото нищо, което съставлява същността на театралната атмосфера след спектакъла“. Не е изключено с такава пустота да се напълни не само стадион „Олимпийски“ в Киев, веднага щом там отшуми последното действие от политическия спектакъл на украинските избори, но и цялата още очарована от декорациите на „слугата на народа“ страна.
***
Киев. По време на избори журналистите обръщат специално внимание освен на самите кандидати и на бившите ръководители, заемали този пост. Вторият президент на Украйна Леонид Кучма се оказа в центъра на вниманието на репортерите, когато отиде да осъществи правото си на глас. Впрочем, неговата прогноза за бъдещия държавен глава се оказа много мрачна, пише руското издание „Комсомолская правда“.
„Спомняйки си миналите години и това, което ще започне от утрешния ден и след инаугурацията на новия президент, мога да кажа, че дори ми е жал за него“, заяви Кучма и изброи само част от проблемите, с които ще се сблъска избраният. „И сами виждате: война, на която не се вижда краят, Украйна е разделена, икономиката е на ръба на фалит – няма да изброявам какви проблеми има още, защото по време на избирателната кампания те бяха добре известни на всички“.
Всъщност за бъдещия лидер на Украйна има десет пъти повече проблеми. И то ако се броят само основите. Но какво ще прави тогава бъдещият президент? Кучма има отговор и на този въпрос.
„Обещавай по-малко и прави повече. Защото днес ние с вас видяхме – какво обещаваха по време на избирателната кампания и с какво дойдоха след 5 години, какви резултати постигнаха. Затова главното е да бъдеш честен и порядъчен пред своя народ“, посъветва Кучма. „Да не дава Господ той да се отклони от пътя, който обещаваше по време на избирателната кампания. Главното нещо, за да тръгнат след него хората е да бъде честен и порядъчен пред тях. Защото ако към него има доверие, работите няма да се решават така, както се решаваха до днешния ден“.
