Днес се навършват 20 г. от началото на бомбардировките на НАТО над бивша Югославия. Алиансът пусна цялата си огнена мощ, за да се отърве от Слободан Милошевич.

Хубаво е такива събития да се помнят. Ако случайно все пак бъдат забравени, да се намира кой да ни ги припомня. Защото тов беше бомбардировка над една просперираща страна в Европа. Е, не от сърцето на Стария континент, а от периферията му. Вероятно затова и така с лека ръка бе ударена. При всички случаи това е прецедент от Втората Светавна война насам и дано повече не се повтаря.

За нас, българите, е хубаво да го помним. Защото пострадахме и ние от "умните ракети" на Алианса. Помня как се изсипаха над главите ни. Първата беше в Трън. Хората бяха така объркани, чудеха се какво е станало. Паника и истерия, а държавната власт мълчеше. Последваха ракети край Радомир, село Елов дол...

Върхът беше, когато падна една ракета в Горна баня. 65 г. след последната американска бомбардировка над София, столицата ни бе атакувана от "приятелския огън" на НАТО. 

По-страшна беше реакцията на управляващите тогава. Президентът Петър Стоянов се оплете като пиле в кълчища. Не знаеше какво да каже. В някои медии дори излезе лъжата, че става дума за сръбска провокация. После пък тогавашният премиер Иван Костов роди абсурдното обяснение, че ракетата е изстреляна от Сърбия, на 20 км югозападно от Пирот в североизточна посока по сръбска цел, но я загубила и летяла 80-100 км неуправляема. Обаче горивото й свършило над Горна баня и затова е паднала там. МВР министърът Богомил Бонев пък, за да замаже положението, обеща на пострадалото семейство, над чиято къща падна ракетата, съдействие да съди НАТО...

И така минаха 20 г. от тези паметни събития. Но в Сърбия хората все още се разболяват от рак и умират заради обеднения уран от ракетите. Лошото е, че и у нас хората боледуват. Какви ли не болести  ги тормозят в райноните, където паднаха ракети. Включително и рак. 

Както се казва, битият си е бит... Ужасен израз, хракерен за нашата народопсихология. 

Хубаво е да не забравяме. Защото ако не сме пострадали днес, утре никой от нас не е застрахован дори от по-страшна беда. Тогава ли ще се сетим?!