Това беше първата намеса на Алианса срещу суверенна държава в нейната 50-годишна история.
Тринадесет месеца по-рано Милошевич беше разгърнал войските си в Косово, тогава все още сръбска провинция, чието население е етническо албанско. Той се опитваше да смаже партизаните от Армията за освобождение на Косово (АОК). Около 13 000 души, предимно албанци, бяха убити по време на двугодишния си конфликт.
Дипломатическите провали
Милошевич твърдо отказваше да приеме мирно споразумение в замъка Рамбуйе близо до Париж (където през февруари и март 1999 г. се проведе мирна конференция), което да осигури автономия на провинцията.
Страните от НАТО се опасяваха, че конфликтът ще се разпространи на Балканите, само три години след края на войните в бившите югославски републики Босна и Хърватия.
11-часовото посещение на американския пратеник Ричард Холбрук в Белград, за да се опита да посредничи в кризата, не успя да убеди Милошевич.
НАТО започна удари
От НАТО дадоха „зелена светлина“ на въздушните удари на 23 март, като подчертаха, че решението е взето със съгласието на всичките 19 членове на организацията.
Всеки опит за договаряне политическо решение се провали, заяви тогава генералният секретар Хавиер Солана. „Няма друга алтернатива, освен да се предприемат военни действия".
Първите бомби паднаха ден по-късно, с удари около 16:00 часа над Белград, столицата на Косово – Прищина, и други градове.
Телевизия в Сърбия излъчи драматични снимки на сгради, обгърнати от пламъци, дим, който се издигаше високо в нощното небе.
Атаките бяха извършени без разрешение от ООН, където съюзниците на Сърбия - Русия и Китай, бяха против военната намеса.
Предотвратяване на „катастрофата“
Американският президент Бил Клинтън излезе на живо по телевизията, за да каже, че ударите на НАТО са от жизненоважно значение, за да се предотврати „барутен погреб " на Косово и възпламеняването на по-голям конфликт.
„Ние действаме, за да предотвратим една по-широка война, да обезвредим бурето барут в сърцето на Европа, избухнало два пъти преди това през този век с катастрофални резултати", привежда агенцията думите на Клинтън.
Британците поясниха, че осем държави-членки на НАТО са участвали във вълната атаки - Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Испания и САЩ.
Около 70 самолета, включително 10 бомбардировачи F-117 Стелт, излетяха от въздушната база на НАТО в Северна Италия.
Етническо почистване
НАТО изглеждаше уверено, че няколко дни на „хирургически" въздушни удари ще върнат Милошевич към преговорите.
Вместо това югославският лидер засили бруталната си кампания срещу етническата албанска общност в провинцията.
Светът гледаше с ужас как стотици хиляди албанци са изгонени от домовете си.
Когато бежанците започнаха да пристигат в съседна Албания и Македония, се появиха истории за изгаряне на домове, за екзекуции и масови изнасилвания.
Убити цивилни
По време на 11-седмичната кампания самолетите на НАТО извършиха 38 000 излитания и извършиха 10 000 бомбардировки, според данни на Алианса.
Атаките бяха разширени извън чисто военните цели и включиха ключова инфраструктура като петролни и електроцентрали, пътни и железопътни мостове и инсталациите на сръбската телевизия и радио.
Гафове като бомбардирането на китайското посолство в Белград или нападението срещу конвой на бежанци край Дяково сериозно поставиха по въпрос ангажимента на съюзниците към кампанията.
Милошевич капитулира
Цивилните жертви така и не бяха точно установени: 500, според правозащитната организация "Хюмън райтс уоч"; 2 500 според сръбските власти.
Милошевич трябваше да се бори със загубите сред войниците си, намеци за бунт сред неговите генерали, осакатена икономика и липсата на признак за спирането на натовските бомбардировки.
На 10 юни 1999 г. той най-накрая нарежда на силите си да се оттеглят от Косово, управлението на което е ефективно поето от международната общност.
Косово обяви независимост през 2008 г., което Сърбия, Китай и Русия все още отказват да признаят.
Превод и редакция: Тереза Герова
