DARPA възнамерява през 2020 година да отвори достъпа до проекта за разработване на ядрен ракетен двигател, който може да се използва за придвижването на космическите апарати в лунна орбита. Уеб порталът Aviation Week съобщи, че за разработването на проекта, през следващата година е предвиден бюджет от $10 милиона. Перспективният проект се нарича ROAR (Reactor On A Rocket) или реактор в ракетата.
Американските военни считат, че ядрените реактори ще дадат възможност на космическите апарати да развиват значително по-висока скорост, в сравнение със сегашните химически ракетни двигатели. Освен това, ядрените ракетни двигатели работят много по-дълго поради икономичния разход на работното тяло. В новия двигател ще се използва втечнен газ, най-вероятно водород.
Ядреният ракетен двигател ROAR използва ядрено ракетно гориво тип HALEU със съдържание на от 5 до 20 процента U-235. За сравнение, реакторите в ядрените подводници използват високо обогатен уран – до 90%, а обикновените атомни електроцентрали – слабо обогатен (до 3 процента). Според плановете на DARPA, през 2020 година ще се демонстрират основните технологии, които ще се използват в реактора на двигателя. Не се съобщава кога точно проектът ще бъде окончателно приключен.
През 1950-те и 1960-те години НАСА и Комисията по ядрена енергия на САЩ разработваха ядрена инсталация за космически апарати и ракети. Това бе проектът NERVA, в рамките на който горивната камера се нагрява от реактора до много висока температура, след което се подават малки порции течен водород. При нагряването водородът се разширява и напуска камерата през соплото, като по този начин създава силна тяга.
В рамките на NERVA са създадени няколко ядрени ракетни двигателя, счетени за безопасни и подходящи за използване в пилотирани космически кораби. През 1972 година администрацията на Ричард Никсън отменя програмата или по-вероятно, засекретява проекта.
