И до ден днешен белгийски сътрудници на нацистките Waffen SS получават пенсии от Германия, които са по-големи и от обезщетенията на някои от жертвите на нацизма.
От тях живи днес са само трийсетина човека – и всичките на възраст над 90 години. Всеки един от тях получава допълнителна пенсия от Германия – между 425 и 1275 евро месечно, твърди белгийският историк и изследовател на нацизма Алвин де Конинк.
В интервю за белгийския вестник "De Morgen" той прави следното шокиращо сравнение: на белгийците, служили във Waffen-SS, им се признават като стаж за пенсия годините, през които са били в затвора заради сътрудничество с нацисткия режим. В същото време белгийците, които са били експлоатирани в трудовите лагери на нацистите в Германия, са получавали след края на войната обезщетение в размер на 50 евро месечно.
След като Вермахтът нахлува във Франция, Белгия и други страни, Хитлер издава указ, с който обявява, че чужденци, които са се присъединили доброволно към Waffen-SS, получават правото на финансова издръжка от страна на германската държава. По този повод германският историк Мартин Гьолниц обяснява, че след 1 януари 1940 година Waffen-SS е изпълнявал задачи на Вермахта, поради което неговите членове са имали статут на държавни служители в Германския райх. По този начин им се е полагала месечна издръжка, както и на всеки друг войник от Вермахта, независимо от националността му.
В Латвия – около 1500 подобни пенсии
Трудно е да се каже колко са получателите на такава издръжка днес и в кои страни от света живеят те. Но само в Латвия към средата на 1990-те години е имало към 1500 бивши членове на Waffen-SS с допълнителни пенсии, посочва Гьолниц за "Deutsche Welle".
За тези плащания на белгийски ветерани от СС се говори още от края на 2016 година, когато темата беше повдигната от организацията "Група: памет", за която е работил Де Конинк. Още тогава белгийският парламент се опита да получи от германските власти имената на облагодетелстваните, както и да убеди властите в Берлин да спрат плащанията към тях.
Депутатката от Лявата партия Ула Йелпке също повдигна въпроса в Бундестага, но ѝ бе отговорено, че германското правителство не може да предостави подобна информация, тъй като няма данни за това каква част въпросните пенсионери в Белгия са били доброволци във Waffen-SS или са били съдени като колаборационисти.
Трима белгийски депутати сега предприемат нов опит: в искане до Комисията по външната политика на парламента те настояват да бъде сложен край на това "напълно неприемливо положение" и въпросът да бъде решен "по дипломатически път". Единият от вносителите на искането допуска, че тези допълнителни пенсии от Германия не се облагат даже и с данъци.
Поправка в закона, която е почти безсмислена
Германия всъщност е правила опити да осуети изплащането на пенсиите на ветерани от СС. Законова поправка от януари 1998 г. например регламентира, че въпросните добавки може да се отказват на лица, които "по времето на националсоциализма са участвали в нарушения на основните човешки права и правовите принципи.
Такъв казус например представлява доброволната дейност в структурите на СС. Поправката обаче се отнася само до молбите за допълнителна пенсия, подадени след 13 ноември 1997 година, което означава, че въпросните скандални случаи изобщо не са засегнати от тази разпоредба.
Мартин Гьолниц се съмнява в успеха на новата белгийска инициатива. Всеки единичен случай трябва да бъде проверяван отделно, защото членството в СС не означава автоматично, че лицето е военнопрестъпник. "Мисля, че просто мълчаливо ще се изчака, така че проблемът да се реши от само себе си“, казва германският историк.
