Да се опитаме да дадем отговор на въпроса, защо корпорациите започнаха да преминават към използването на отворен код и по какъв начин това може да промени бъдещето на софтуерната индустрия?

Концепцията на софтуера с отворен код (open-source), създадена преди много години в академичните среди и предназначена преди всичко да осигури правото на иновации, днес започна да се превръща в елемент на глобализацията. Днес ставаме свидетели на това, как отвореният сорс код стремително поглъща пазара на проприетарния софтуер.

Съвсем доскоро босовете на Microsoft ни убеждаваха, че отвореният код разрушава интелектуалната собственост, а днес софтуерният гигант закупува поредния проект – Citus Data, който работи само с отворен код. Това става директно след закупуването на централното световно хранилище на отворения код GitHub за сериозните $7,5 милиарда. Това е повратен момент в отношението на най-големите технологични гиганти към общността на програмистите и разработчиците на отворен код.

Това, което в началото на хилядолетието бившият генерален директор на Microsoft Стив Балмър наричаше „комунизъм“ и „рак“, неговият днешен наследник Сатя Надела масово използва. През последните 20 години софтуерът с отворен код измина дългия път от аутсайдер до технологичен мейнстрийм, използван в 98% от предприятията и компаниите от целия свят. А активната дейност по IPO, сливането и поглъщането на компаниите доведе до привличане на капитал, което направи компаниите с отворен код финансов мейнстрийм. Нека да разгледаме процеса по какъв начин софтуерът с отворен код стана основна движеща сила в света на технологиите и кардинално промени начин на разработване и разпространение на програмното осигуряване.

Една много добра година

2018-та година бе много успешна за разработчиците на софтуер с отворен код. През месец април се състоя най-голямото към днешен ден публично предлагане на акции (IPO) в историята на open-source компаниите. Още през първия ден след IPO, пазарната капитализация на компанията Pivotal Software превиши $3,9 милиарда, През месец май 2018-та, само една година след IPO, компанията Salesforce закупи MuleSoft за $6,5 милиарда, кото стана най-голямата покупка сред компаниите, работещи с отворен код. А след по-малко от месец Microsoft купи GitHub, а капитализацията на MongoDB – компанията разработваща бази данни с отворен код, нарасна почти три пъти и достигна $4.5 милиарда.

В края на 2018 година бе осъществена най-показателната сделка. RedHat, която е всъщност първата компания с изключително успешен open-source бизнес, бе закупена от IBM за гигантската сума от $34 милиарда. Малко по-късно публичните open-source компании Cloudera и Hortonworks обявиха, че ще се слеят, което доведе до обединена компания с пазарна капитализация над $5 милиарда и годишен доход над $700 милиона. Стартъпът Elastic също публично предложи своите акции и почти удвои своята капитализация до без малко $5 милиарда още през първия ден на търговете.

Раждането на лицензирания софтуер

Идеята, че човекът, който работи с програмно осигуряване, трябва да има право да преглежда и редактира сорс кода, съвсем не е нова. Навярно мнозина помнят, че до 1970 година на практика всичкият софтуер се разпространяваше чрез сорс кода си или заедно със сорс кода. Основната причина бе, че по това време софтуерът силно зависи от хардуера и потребителите трябва да имат възможност да го модифицират, за да може да се стартира на конкретния компютър.

С времето софтуерът стана все по-сложен, а неговото създаване все по-скъпо и компаниите започнаха да търсят начин за спиране на необуздания обмен на сорс код, за да защитя и увеличат своите доходи и да не позволят на конкуренцията да се запознае с техните решения.

През 1960 година, в отговор на антимонополния съдебен иск на Министерството на правосъдието на САЩ, IBM отдели своя софтуер от хардуера и започна да взема пари за програмно осигуряване. А през 1970 година специалната комисия към Конгреса на САЩ реши, че компютърните програми са предмет на авторското право.

Благодарение на тези две събития, към края на 1970-те години повечето софтуерни компании прекратиха доставките на софтуер заедно със неговия сорс код. Именно тогава се роди индустрията на проприетарния софтуер, регулиран чрез лицензи за използване на програмното осигуряване и най-различни лицензионни споразумения. А хакерската общност, която по това време бе на изключителна почит и се състоеше от изтъкнати елитни специалисти, изглежда бе на път да изчезне.

Комерсиализацията на Unix

В началото на 1980-те години AT&T реши да започне комерсиализацията на операционната система Unix. За мнозина, включително и за младия специалист на Масачузетския технологичен институт Ричард Столман, това бе последната капка. Той от 10 години е член на елитната хакерска общност и след това събитие окончателно се разочарова от разпространяването на проприетарен софтуер. Столман счита това за нарушение правата на хората за осъществяване на иновации и подобряване на съществуващия софтуер.

През 1983 година Столман стартира проекта GNU. Това е опит да се създаде операционна система, която може да предостави на потребителите свобода на преглеждането, промяната и обмена на сорс код. Столман формулира своите идеи в GNU манифеста.

През 1985 година Столман на базата на GNU проекта представя Фондацията за свободен софтуер (FSF) – некомерсиално организация, популяризираща концепцията за свободен софтуер. Малко по-късно – през 1989 година Столман разработва Стандартния публичен лиценз GNU (GPL). Това е софтуерен лиценз, гарантиращ правата на крайните потребители свободно да стартират, преглеждат и обменят сорс код.

Именно това е светът, в който младият финландски студент Линус Торвалдс се оказва през 1991 година. Линус Торвалдс иска да създаде собствена операционна система, която да е безплатна. И тъй като ядрото на новата ОС се базира на инструментариума на GNU, през 1992 година той решава да я предлага именно под GPL лиценза.

Отвореният Linux

Всъщност точните имена на лицензите не са от голямо значение. Важното е, че Торвалдс създаде ОС Linux, която през следващите десетилетия се превърна в една от най-популярните операционни системи или по-точно, семейство операционни системи, базирани на Linux ядрото. Популярността на Linux породи Закона на Линус, който стана мантра за ценността на open-source софтуера – „Ако гледат достатъчно очи, бъговете излизат на повърхността“ (With Many Eyeballs, All Bugs Are Shallow). Тоест откритостта на отворения код сериозно повишава неговото качество: недостатъците в кода бързо се откриват и премахват.

Но GPL лицензът все още включва някои ограничения, които бяха избегнати с концепцията Copyleft, която е точно противоположна на концепцията за авторски права Copyright. Идеята е брилянтна: свободният софтуер се разпространява по такъв начин, че всички негови производни задължително също са open-source.

Растежът на Linux

На 11 август 1999 година компанията RedHat, която изгради целия си бизнес модел на Linux, стана публична и показа осми в историята ръст на цената на акциите през първия ден от търговете на Уолстрийт. Само за един ден цената на акциите на RedHat скочи с 272%. Популярността на Linux, който отне част от пазара на ОС Microsoft Windows доказа, че отвореният код добре се приема на пазара и има бъдеще.

RedHat бе първата компания, която построи бизнес модела си на отворения код, използвайки комбинация от услуги, техническа поддръжка на базата на абонаменти, чрез обучения и интеграция в различни сфери. Днес тази компания струва над $30 милиарда и има годишен доход от около $3 милиарда.

С времето броят на open-source проектите се увеличи и те станаха по-мащабни. RedHat закупи JBoss през 2006 година за $350 милиона, Yahoo! закупи Zimbra също за $350 милиона, а през 2008-ма Sun закупи MySQL за $1 милиард. Появиха се редица нови технологии с отворен код: WordPress, Nginx, Hadoop, MongoDB, Elasticsearch и още много други.

Причините за процъфтяването на отворения сорс код

Основаната причина за бързото разпространяване на отворения код е неговата нулева цена при покупката и възможността за гъвкава настройка, даваща възможност да се правят промени в сорс кода в зависимост от конкретния случай. Да не забравяме, че този код се гледа от много хора и може свободно да се изследва от всеки желаещ, а това повишава неговото качество.

Отвореният код означава премахване на зависимостта от производителя и доставчиците. Дори и компанията, която го е създала да фалира, нейните технологии продължават да се развиват чрез общите сили на open-source общността. Точно това се случи, когато RethinkDB престана да съществува, а нейният проект с отворен код се присъедини към Linux Foundation.

Проблемите на ръста

През 2001 година пресметнаха, че ако се използват платени програмисти, за създаването на кодовата база на GNU/Linux ще са необходими $1 милиард. Това изследване е направено преди почти две десетилетия, а оттогава Linux стана значително по-сложна и функционална система.

Основната заплаха за проектите с отворен код станаха облачните услуги. Отвореният код в повечето случи е безплатен и лесно достъпен. От това се възползваха публичните електронни облаци като например Amazon AWS, Microsoft Azure и Google Cloud. Те много ефективно разпространяват и монетизират софтуера с отворен код, без да допринасят с нещо съществено за подобряването на първоначалните проекти.

Как може да се стимулират разработчиците да усъвършенстват open-source проектите, след като облачните услуги печелят милиарди от същия код? Един от вариантите е да се разчита на технологичните гиганти. Google например, поддържа развитието на фондацията Cloud Native Computing Foundation (CNCF). Но при този подход проектите стават зависими от волята на голямата корпорация. А именно това се опитваха да избегнат създателите на open-source идеята.

Към днешен ден най-добрият начин е да се използва комбинация от платен open-source софтуер, неговата поддръжка и използването на облачните структури. Компаниите RedHat, Cloudera, Hortonworks, MongoDB, Elastic, Hashicorp, Confluent, Databricks и още редица други доказаха, че чрез този подход може да се реализира годишен доход от ранга на $100 милиона и повече.

Бъдещето на софтуера с отворен код

Успехът на open-source софтуера се дължи преди всичко на създаването на общности, обединени около една идея, съвместните усилия на които не само намалят вероятността от бъгове, но и подобряват самия продукт.

Основният проблем пред open-source кода е сложният баланс между свободния софтуер и създадените към днешен ден бизнес модели – електронните облаци, които дадоха възможност за изграждането на многомилиардни бизнеси, стъпили на раменете на „безплатните“ технологии, развитието на които съвсем не бързат да подпомогнат.

В наши дни свободният код предлага отличен софтуер за програмистите, а вече и за обикновените потребители. Масово започна използването на проприетарен и свободен софтуер. Нещо повече, с развитието на най-новите технологии проприетарният софтуер вече минава на втори план.

Ако компаниите, специализирани само върху проприетарния код не успеят да се адаптират, рискуват да изгубят голяма част от днешния пазар. Ето защо Microsoft и другите големи корпорации признаха предимствата на open-source идеята и бързат да наваксат, като масово изкупуват компании, фокусирани върху софтуера с отворен код. Ценовите рекорди на които станахме свидетели миналата година са до някаква степен отплащане от страна на технологичните гиганти за това, че десетилетия не обръщаха особено внимание на open-source, който постепенно се превръща в технологичен и финансов стандарт.

 

По материали на Forbes