В някоя друга вселена ще сме щастливци, защото ще сме успели и ще бъдем заедно.
В друга вселена няма да сме преживели нещата, които преживяхме тук. В другия свят няма да сме направили нищо от това, което ни нарани тук.
В другата вселена любовта не се свързва с напускането. Там ти винаги ще се чувстваш добре и достоен за обичане. В паралелния свят няма да съществуват въпроси, на които да нямаме отговори или да се поставяме в невъзможни за изход ситуации. Там няма да съществуват съмнения и упреци. Няма да има страх от рискове и всички поети такива ще водят до нещо хубаво.
Но се опитвам да не мисля за това друго място, защото се натъжавам. Старая се да не съжалявам за неосъществения потенциал, за шанса да се срещнем отново някъде другаде, да изградим отново красиви отношения, когато и двамата сме еднакво готови да се раздадем.
Не искам да мисля за тази съвършена вселена, защото в момента съм в черната дупка на тази, в която съществувам. Тук любовта не е достатъчна, не триумфира. Аз съм тук без теб и се мъча да накарам сърцето ми да свикне с този факт, колкото и да боли. И дори да се боря, просто не си заслужава, защото понякога сме безсилни пред това, което е писано да е.
В тази вселена трябва да продължа напред, въпреки че се чувствам неестествено, сякаш оставям нещо недовършено, но приемам твоето решение. Освобождавам те и ще живея с утехата, че в другата вселена все пак ще бъдем заедно.
