Експертът по национална сигурност проф. Николай Радулов даде ексклузивно интервю пред агенция ПИК, в което коментира аферата с венецуелските милиони в "Инвестбанк", сагата с отравянето на оръжейния бос Емилиян Гебрев, както и екстрадирането у нас на ъндърграунд боса Димитър Желязков-Митьо Очите. Проф. Радулов направи сензационни разкрития пред медията ни, като обясни каква е връзката между банката на Петя Славова и южноамериканската страна.

Интервю на Асен РАШКОВ

- Проф. Радулов, как така разбрахме изведнъж, че десетки милиони от Венецуела се намират в наша банка? И защо това трябваше да ни го казва американският посланик?

- Тук случаят не е толкова сложен. Очевидно е, че тези пари са превеждани по банков път по начин, който не е предизвикал никакви подозрения в банката. Най-вероятно, тъй като това е изискване по Закона за банките, банката е отправяла в ДАНС уведомление за сумите и за адресата, както и за адреса, по който се получават средствата. Тоест нямало е най-вероятно основание за разследване и затова дори и ДАНС да е правила някакви проверки, не е намерила нещо, което да я накара да се съмнява.

Не забравяйте, че Венецуела не е под някаква възбрана. Тъй като в момента се правят проверки от ДАНС в банката, няма да се намерят никакви противоправни деяния от нейна страна. Още повече, доколкото разбрах от заявление на банката, изпратените пари са от други банки, които при това не са венецуелски.

Не виждам нищо чудно тук. Подозренията, които имат американците, би трябвало още в самото начало да бъдат изкарвани. Защото знаете много добре че не само във връзка с мерките срещу изпиране на пари, а и във връзка с мерките за борба срещу тероризма, точно американците държат протокола за цялата система за трансфер на пари. И ако те са имали още в началото подозрения, когато парите са започнали да постъпват, би трябвало да предупредят нашите специални служби.

- От думите Ви разбирам, че сте песимист да се стигне до някакво сериозно разкритие по този случай?

- Не очаквам да се стигне до разкритие, което несъмнено да докаже, че банката е знаела, че всъщност това е система за пране на пари. Иначе всичко е много възможно. Самите операции по пране на пари се извършват от специалисти, така че да не приличат на такива.

- Прилича ли Ви тази операция с милионите от Венецуела на пране на пари?

- Трудно е да се каже. Който и да попитате сега, дори и финансист, при тази минималистична информация, която ни се подава през медиите, не може да твърдим абсолютно нищо. Може и да е, може и да не е. Тук е въпрос да се направи едно сериозно разследване, за да се види дали нашата банкова система е пробита, или просто тези хора, които боравят с парите, са много опитни, или просто не е никакво пране на пари. Това не можем ние да го установим от един анализ. Трябва да се работи със сметките, да се види как са превеждани парите, от кои банки, с какъв имидж са тези банки, по какви сметки, кой е крайният получател. Защото, доколкото разбирам, от тези 140 милиона 60 вече са изпратени по други сметки, а 80 са запорирани. От тази информация, която имаме, не може да се произнесем, че това прилича на пране на пари или че изобщо не прилича.

Факт е, че американската страна има своите основания да го каже, след като цял посланик се задвижва. Просто нямаме нито достатъчно информация, нито основание сега да сме категорични дали това е пране на пари, или не е.

- В схемата излезе името на адвоката Цветан Цанев, който се оказа, че е добре познат на институциите, защото е бил обвиняем по аферата с лекарството "каптагон". Не е ли прибързано това изкарване на факти и данни, след като самият Вие казвате, че има голяма вероятност да не се открие нищо незаконно в схемата?

- Вие сте прав, че това изнасяне на данни и факти е прибързано. От друга страна този подход се прави и при всички други случаи, които получиха публичност през последните години у нас. Първо се казва, че самоличността на заподозрения се пази, после тя изтича веднага и то не без участието на тези, които вършат разработките. Не се постъпва така при едно разследване.

Аз бих подчертал нещо друго в този случай, което би дало известно основание да се замислим въобще за връзката на Венецуела с въпросната банка.

- Имате предвид за връзка на венецуелската страна с "Инвестбанк"?

- Да, такава връзка съществува и аз ще ви кажа каква е. Не знам дали си спомняте как се създаде тази банка. Някога тя носеше името Българска църковна банка, преди да се превърне в тази банка, която сега се управлява и е собственост на Петя Славова. Тогава тази банка, освен под егидата на Патриаршията, беше и под егидата на българското разузнаване. А българското разузнаване винаги е поддържало тесни връзки с хора от Венецуела. И там един от хората на основни позиции беше починалият миналата година Теодоро Петков - човек от български произход, роден там, но баща му е бил човек, който е избягал преди 9 септември, а властта го е преследвала заради политическите му убеждения.

Връзката съществува, защото дълги години военнопромишленият комплекс е поддържал Венецуела, доставяйки им, разбира се, заедно със Съветския съюз, оръжие и различни консумативи за водене на военни действия.

Много е вероятно при тези стари връзки с разузнаването, с мрежата на нашето разузнаване там, да е останало нещо и това нещо да води до подозрения от страна на американската страна и въобще по отношение на целия този случай.

Лошото е, че стават много гръмки сигнали, и друг път сме си говорили с вас, и след това нещата затихват и няма никакъв резултат.

- Такава ли е ситуацията и със случая с оръжейния бос Емилиян Гебрев? Имаше опит той да бъде отровен през 2015 година, а изведнъж случаят днес отново е на дневен ред. И дори има твърдения, че неговият случай има връзка с отровения във Великобритания бивш офицер на руското разузнаване Сергей Скрипал. Вие намирате ли нещо общо?

- Като че ли някой се опитва да ни накара да мислим, че двата случая са много тясно свързани един с друг. Мисля обаче, че независимите лаборатории ясно казват, че това вещество не е новичок. В публичното пространство обаче се набляга на един друг акцент - използваното вещество не е новичок, но е от групата вещества, които биха могли да бъдат свързани с новичок. Такова вещество са и торовете, които произвежда една американска компания. Трябва ли да твърдим, че американците са свързани по някакъв начин с опита за убийство? Не, разбира се. Трябва да сме по-близо до фактите. Тези, които имат повече информация, може би ще са в състояние да я вкарат в едно разследване, да я докажат.

Не забравяйте обаче, че този опит за убийство е станал преди близо 4 години. Когато вземем един учебник по криминалистика, виждаме, че ако по едно убийство или по един опит за убийство не се работи по горещи следи, до 24 часа, до 48 часа или до 72 часа, след това тези случаи не се разкриват.

Не трябва да очакваме, че сега, когато се започна едно разследване, та макар и с участието и мощта на английската криминалистика, на Скотланд Ярд и на специалните служби на Англия, ще се стигне до някакъв успех.

- Казахте, че някой се опитва да направи тази връзка между Гебрев и Скрипал. Кой има най-голям интерес да свърже двата случая?

- Нали виждате как се развива интригата - заподозрените са били в България, които след това са свързани с новичок и със Скрипал. През последните години при част от терористичните актове, които бяха извършени във Франция, се оказа, че или самите лица, или други, свързани с тях, са били в България. Това значи ли, че ние сме свързани с тероризма на Континента? Едва ли. Просто България е такава страна, която поради една или друга причина се появява като технологичен транспортен възел и хората минават напред-назад и при това остават следи.

Когато говорим за операции на специалните служби, те не оставят следи. А тук, при този случай, заподозрените непрекъснато се движат с руски паспорти, което не е в добрите практики на тайните служби. Ако се ползва някаква легендировка, тя се прави за чужд гражданин. Обикновено се ползва самоличността на такъв гражданин, който може по-лесно да влезе в страната. Представете си как привлича вниманието един руски гражданин, който влиза в България, след това влиза във Великобритания. Той навсякъде привлича внимание и като че ли това се прави, за да се остави нарочно следа. А специалните служби биха използвали латвийски граждани или литовски граждани. Предполагам, че достатъчно агентура имат и ГРУ, и специалните служби, които са наследници на КГБ. Такъв гражданин би се движил из цяла Европа сравнително незабележимо, защото той е европейски гражданин, друг е режимът на контрол и КПП-тата и граничните пунктове из Европа и той би бил почти невидим. Затова аз имам едно наум по отношение на цялата тази история.

Забележете и каква съзнателна следа е оставена. Лицето Федотов, за което се твърди, че е от ГРУ, само дето не си е показал служебната карта на ГРУ. В документите му за прикритие датата на раждането е същата като тази на прословутия служител, който беше разкрит. Всички тези факти и обстоятелства ни се дават от един независим сайт за анализи, а не от Скотланд Ярд или от английските служби, тоест не ни се дават от официални институции, които точно това трябва да правят.

Очевидно е, че в цялата тази работа има политически привкус. Очевидно е, че Тереза Мей, след поредния си неуспех в парламента, се чуди какъв скандал да раздуе, за да отвлече внимание от неуспеха си с Брекзит. И всичко това играе по отношение на сегашното английско правителство или на проблемите, които му се създават с Брекзит.

- Разбирам, че се съмнявате, че този опит за убийството на Емилиян Гебрев е извършен от руските служби. Очаквате ли обаче сега да се стигне до разкриване на извършителя и поръчителя?

- Според мен няма да има никакво развитие. Ще продължи да се говори още известно време и ще заглъхне до следващия случай, в който ще се появи пак същият легендарен заподозрян, който ходи из Континента нагоре-надолу и си оставя навсякъде визитката.

- Другата тема от тази седмица е екстрадирането у нас на Димитър Желязков-Митьо Очите. Очаквате ли да получи сериозна присъда?

- Смятам, че имаше достатъчно време да бъдат събрани необходимите доказателства по случая. Митьо Очите лежи 6 месеца в турски затвор, което му пречи да извършва комуникации с хората, с които е работил. Считам, че това време е достатъчно прокуратурата да е досъбрала необходимите доказателства и сега ще последва присъда.

Изказвам съмнения обаче, че тази присъда ще промени нещо по отношение на престъпността и криминалния контингент по Южното Черноморие. Защото е факт, че Митьо Очите беше 3 години в затвора и през това време спокойно си управляваше империята и никой не успя да заеме неговите позиции.

- Ако обаче присъдата не е голяма, означава ли това, че някой не си е свършил добре работата?

- През последните години привично действие на прокуратурата е да прави съглашение с обвиняемите. И за престъпления, за които се лежи 7-8 години, те получават по 3-4 години лишаване от свобода. Боя се да не се случи така и в този случай. Но нека да видим. Надявам се, че времето е било достатъчно за прокуратурата. Все пак Очите беше в турски затвор, там условията са много по-различни и по тежки, отколкото в българските, Едва ли е имало възможност той да възпрепятства разследването. Така че по-скоро очаквам положителен резултат по отношение на присъдата.