След двата вота през 2019-а от догодина гласуване единствено с машини

130 хил. гласа личен вот ще са нужни за разместване на листата на евроизборите

Без камери при броенето на бюлетините

Само 35 избирателни секции за българите на Острова

Електронното гласуване отново се отложи

Гласуването на избори да става изцяло и само с машини след двата вота през 2019 г., както и да се въведе долен праг за преференциите, който прави на практика невъзможно пренареждането на партийните листи.

Около тези магистрални промени в Изборния кодекс се обединиха депутатите след

повече от 20 часа

разисквания -

първо в правната комисия до полунощ в сряда, после в пленарната зала до късно вчера. Заседанието на Народното събрание бе удължено до окончателното приемане на изборните правила и продължи и след редакционното приключване на броя. Промените се правят 3 месеца преди изборите за евродепутати.

Гледането им на второ четене в пленарната зала в четвъртък бе прекъсвано за още събирания на ресорната комисия, на едно от които досегашните резерви на управляващите към машинния вот претърпяха неочакван обрат.

Текстовете, обезсмислящи преференциите, пък бяха одобрени малко преди полунощ в сряда - на продължилото 10 часа заседание на комисията, по предложение на Йордан Цонев и Хамид Хамид от ДПС.

Според тях, за да мине нагоре в листата за евродепутати, кандидатът трябва да събере преференции, равни на националната изборна квота, при избори за Народно събрание - на районната, а при местните избори - на общинската.

Прагът за общински съветник е в София е 6 хил. гласа. На парламентарен вот избирателите може да изстрелят любим кандидат

нагоре в листата

за депутати с

минимум 17 хил.

гласа

персонален вот. А за да се пренареди партийната листа за евроизборите, според експерти ще са нужни 130 хил. преференции.

Първоначално вчера сутринта депутатите от БСП и ДПС не се регистрираха за заседанието и то не можа да започне при едва 110 отчетени присъстващи. След като водачът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов и шефът на правната комисия Данаил Кирилов проведоха разговор в стаята на ДПС, от втория опит се събра кворум в залата. Но не и съгласие - скандалите започнаха още с приемането на заглавието на Изборния кодекс.

Няма да се прави публичен регистър на избирателите, както настояваше БСП. Под претекст че ще се гледа именно това предложение на червените, Данаил Кирилов свика извънредно заседание на правната комисия в почивката. И на него в последния момент ДПС прокара предложение машинното гласуване да бъде въведено навсякъде у нас след тази изборна година. Изключение правят подвижните секции, тези в чужбина и в избирателните райони с по-малко от 300 гласоподаватели.

66% са

сгрешените

протоколи на

всички избори Затова искаме само машинно гласуване, мотивира предложението Йордан Цонев.

Депутатите обаче отхвърлиха идеята да се направи експериментално електронно гласуване, както настояват българите в чужбина. Мотивът - трудно ще се контролира дали гласовете не са фалшиви.

Само 35 избирателни секции ще има за българите във Великобритания, след като страната излезе от ЕС. Не мина предложението на ДПС да се върне старият режим за образуване на секциите в чужбина, при който нямаше лимит. Обратното щеше да означава вдигане на броя секции и в Турция.

Българската диаспора зад граница става все по-голяма - 2-2,5 млн. души. Големи общности има в много страни извън ЕС, не може да делите българските избиратели, предупреди Хамид Хамид. Освен с Великобритания и Турция той даде пример и със САЩ, Македония, Молдова.

Окончателно бе отхвърлено и предложението на ДПС за премахване на уседналостта на местните и европейските избори.

Централната избирателна комисия пък вече ще може да взема наново решенията си, след като са обжалвани във Върховния административен съд, с обикновено мнозинство. Досега се изискваха 2/3 от гласовете.

Квотата си в избирателните комисии запазват Реформаторският блок и бившата партия на Николай Бареков, след като депутатите отхвърлиха предложението партиите, които имат евродепутати, но не са в парламента, да не могат да излъчват представители. Одобрено обаче бе предложението парламентарните партии да имат минимум по един член в РИК, СИК и ОИК. Това гарантира представители и на “Воля” в комисиите.

За членовете на секционните комисии няма да се изисква средно образование, както предлагаше БСП.

Остава и забраната политически кампании да се провеждат на чужд език, макар от ДПС за пореден път да опитаха с промяна в закона да водят агитация на майчин език с осигурен превод на български.

Няма да има видеонаблюдение в комисиите. За такова се обяви и президентът Румен Радев, а първоначално от ГЕРБ заявиха, че принципно подкрепят подобна идея. Аргументът на държавния глава е, че така ще се избегнат манипулации при броенето на бюлетините. (Виж долу какво коментира Радев.)

В духа на идеите на държавния глава депутатите от “Воля” внесоха предложение броенето на бюлетините да се излъчва онлайн на сайта на съответната районна комисия. То обаче не мина.

Другият спорен момент - номерата на партиите в бюлетините, се реши окончателно късно снощи. На първо четене ГЕРБ премахна тегленето на жребий за поредността, под която формациите да бъдат изписани, с мотива, че така става объркване с номерата на кандидатите за преференции (феномена 15/15). ДПС обаче определи това като въвеждане на образователен ценз за избиратели, които трудно се ориентират без номер на партията. В крайна сметка по идея на Данаил Кирилов бе одобрено

номерата на

партиите да

останат в

бюлетините,

а тези за преференциите да започват от 101 нагоре, за да няма съвпадения.

На финала депутатите трябваше да гласуват и да започне ли процедура за избор на нова ЦИК, както настоява БСП. Мандатът на тази ще бъде удължен, няма време, обявиха от мнозинството.

Ще наказват медиите за данни за хода на вота

Забраната за публикуване на социологически изследвания и допитвания в изборния ден остава, прие парламентът.

Първоначално предложението бе прието при второто четене на кодекса в правна комисия, макар и със забележки. На следващата сутрин обаче на извънредно заседание комисията го отхвърли, а по-късно и пленарната зала.

Промяната в Изборния кодекс бе внесена от депутати от ГЕРБ начело с народния представител Диана Саватева по инициатива на “24 часа” и подкрепено от още 15 други медии.

През последните години ставаме свидетели на парадокса печатните и електронните медии да нямат право да обявят данни, а в социалната мрежа резултати да се публикуват 1:1. Логиката на закона е да следва тенденциите. Ако това се разреши, ще има повече пространство за официална информация в медиите и ще намали възможността да излиза непроверена такава. Социологическите агенции също ще излязат с имената си, мотивира идеята Саватева. Според БСП обаче това може да обърне изборния резултат.

Законът предвижда глоби до 5000 лв. за медия, съобщила данни за вота преди приключването му.

Радев: С промените управляващите си гарантират служебна победа

Това, което се случва с избирателното законодателство, е много тревожно. Управляващите вече явно дори не крият изкушението си да постигнат служебна победа чрез промените, заяви президентът Румен Радев.

“Всичко това, което се случва - отказът да се спази законът и да се избере нов състав на ЦИК, да се ревизират избирателните списъци, да се премахне вторият протокол от секционните избирателни комисии, поредното отлагане на машинното гласуване, тоталната отмяна на дистанционното, въвеждането на механизма решенията в комисиите да се вземат с обикновено мнозинство - всичко това уронва демократичността и прозрачността на изборния процес”, заяви той в Сухиндол.

Срещу съществени промени, които се правят месеци преди изборите, се обяви вчера и Общественият съвет към ЦИК.

Машинното гласуване в повече секции “ще позволи да се покаже потенциалът му за ограничаване на субективния фактор при отчитане на резултатите и намаляване на недействителните гласове”. Но “идеята за изцяло машинно гласуване без хартиени бюлетини на изборите през 2019 г. е нереалистична”.

Етапното въвеждане на дистанционен е-вот, първо за българите в чужбина, щяло да има позитивен ефект върху активността.