Бъдещето на „зареждащите” се (plug-in) хибриди в Европа е под сериозна въпросителна, след като този тип автомобили получиха два сериозни удара през последните месеци. Първото беше въведен нов стандарт за измерване на вредните емисии и разхода гориво (WLTP), а след това бяха отменени субсидиите, които клиентите получават от държавата при закупуване на хибридни модели.
Именно с помощта на тези субсидии през последните години бяха преодолени разликите между „плъг-ин” хибридите и конвенционалните модели. И така автомобилите със смесено задвижване – двигател с вътрешно горене и електромотор, записаха сериозен възход на пазара. Най-яркият пример е Mitsubishi Outlander, (на снимката) чиито продажби през първата половина на 2018 г. скочиха с 46% до 94 999 единици, сочат данните на Асоциацията на производителите на автомобили.
През септември обаче влезе в сила новия стандарт WLTP, който показа, че голяма част от хибридите изхвърлят много повече вредни емисии отколкото емисиите, отчетени при стария цикъл NEDC. Това се оказа фатално, тъй като повече модели загубиха субсидияга давана за модели с показатели на СО2 до 50 гр/км. В Германия, например, тя е 3000 евро.
Във Великобритания стандартът все още е малко по-висок – 75 гр/км, но през октомври правителството обяви, че спира субсидиите, тъй като пазарът на хибриди вече е стигнал лимита си. Затова и финансовата помощ се прехвърля само за собствениците на електромобили. Решението на властите предизвика бурен протест на производителите, но това не промени нещата и експертите очакват продажбите на „плъг-ин” хибриди да запонат да намаляват.
Спадът само за септември е 50 000 единици, като се очаква през 2019 г. той да се запази. Това съответно ще докара доста проблеми на производители. Един от най-големите от тях – алиансът PSA, подготвя пускането на пазара на хибридни версии на DS7 Crossback (на снимката долу), Citroen C5 Aircross и Opel Grandland X.
Историята показва, че спирането на стимулите удря сериозно продажбите. Холандия беше лидер по продажби на хибриди в Европа през 2015 г. благодарение на намаляването на данъците на този тип автомобили. Година по-късно то отпадна и през 2016 г. продажбите на хибриди спаднаха наполовина – под 20 000 единици.
Всичко това кара експертите да вярват, че отмяната на стимулите ще има „огромни и много тежки последици” за пазара на „плъг-ин” моделите. Затова и самите производители не бързат за разширяват гамата си от такива модели. Пример за това е Toyota, където не бързат да разширят гамата на на най-популярния си хибрид Prius. Сега той се предлага със стандартен хибриден агрегат, а не със зареждащ се такъв.
„В един момент „плъг-ин” хибридите са много атрактивни именно заради стимулите си, но в следващия те дори не са интересни. Без стимулите, които съществуват, разликата в цените между „плъг-ин” хибрида и обикновения хибрид” е много голяма и се оказва проблем”, коментира шефът на продажбите на Toyota Europe - Мат Харисън.
Друг проблем за потребителите се оказа и фактът, че голяма част от хибридните модели не успяха да покрият новия екологичен стандарт WLTP. Например, Volkswagen реши да спре продажбите на Golf GTE и Passat GTE до юли догодина, когато на пазара трябва да излязат новите поколения на двата модела. Компании като BMW, Mercedes-Benz и Porsche също замразиха продажбите на някои хибридни версии на своите модели.
В същото време „плъг-ин” хибридите си остават основно оръжие на производителите за покриването на нови екологични стандарти. През 2021 г. средните нива СО2 трябва да бъдат 95 гр/км за всеки продаден автомобил. Според сега действащите правила, всеки продаден хибрид или електромобил с под 50 гр/км се брои за 2 превозни средства, като това ще важи до края на 2020 г. През 2021 г. той става 1,67, през 2022 г. – 1,33, а през 2023 г. ще се брои за едва продажба.
Снимки: Mitsubishi, PSA
